Знаете ли какво е Стокхолмски синдром и страдате ли от него?

29 август 2019 г., 10:33
566

Shutterstock

Стокхолмският синдром е психологически феномен, при който заложникът се привързва към похитителя си и изпитва състрадание и симпатия към него, често до такава степен, че е склонен да го защитава, пренебрегвайки себе си и истината, както и да се идентифицира с него. Тези чувства обикновено се определят като ирационални предвид опасността или риска, понесени от жертвите, които бъркат липсата на действителна злоупотреба похитителите си с акт на доброта. Изследвания на ФБР показват, че в около 8% от жертвите са открити следи от Стокхолмския синдром. Това е форма на травматично привързване, специалистите го определят като „силна емоционална връзка между две лица, в коиято единият е периодично хокан, тормозен, заплашван, бит и т.н.“. Често този синдром се обяснява с теорията на Фройд, според която тази връзка се изразява в отговора на индивида към травмата, която изпитва, превръщайки се жертва. Сякаш подсъзнателно жертвата търси начин да се защити, идентифицирайки се с похитителя/агресора/мъчителя си.

Стокхолмският синдром е кръстен на неуспешен обир в банката Kreditbanken на площад Нормалмстронг в столицата на Швеция, при който някои от работниците са били заложници в трезор в същата сграда от 23 до 28 август, 1973 година, докато похитителите им преговаряли с полицията. По време на този сблъсък жертвите станали емоционално привързани към похитителите си, отказали помощ от служители и дори започнали да ги защитават. В телефонен разговор между органите на реда и хората в банката един от заложниците заявява, че напълно се доверява на похитителя си и се притеснява да не бъдат наранени или убити при полицейската атака срещу сградата. Някои от жертвите развиват емоционални връзки с похитителя, докато са заложници, дори  стигат до влюбване. Те отправят остри критики към правителството на Швеция, че не разбира какво е накарало крадците да извършат деянието, като открито симпатизират на идеалите и на целите, които подтикват похитителите към престъплението.

Самото понятие „Стокхолмски синдром“ е въведено от шведския криминалист и психиатър Нилс Бейерот, професор по медицина, специализиращ в изследвания, свързани със зависимости и пристрастяване. Освен това той е заемал длъжността консултант по психиатрия за полицейските служители в конкретния банков обир и за първи път споменава този термин в изявленията си за медиите по повод този случай.

Какви са симптомите на „Стокхолмски синдром“:

- открито заявяване на възхищение, привързаност, дори обич към лицето, извършило посегателство над личността;

- опити да се възпрепятстват опитите на околните да спасят жертвата;

- загриженост за похитителя и открито защитаване от нападки и посегателство;

- опити да се угоди на похитителя;

- отказ от предприемане на всякакво действие, което би навредило на похитителя – предаване в полицията, свидетелство срещу него.

Най-често жертвите на Стокхолмския синдром са:

- жени, преживели домашно насилие;

- малтретирани психически и/или физически деца;

- военнопленници;

- жертви на кръвосмешение и /или изнасилване;

- жертви на отвличане.

Страдащите от Стокхолмски синдром имат нужда от помощ – психологическа и психиатрична. Поведението им със сигурност се дължи на тежко преживяната травма, която е възможно с времето да окаже все по-непоправими вреди на психическото и емоционалното й състояние. Най-важната работа за специалиста тук е правилно да работи със защитните механизми на мозъка на жертвата. Особено труден става процесът, ако е прекалено отдалечен във времето, защото паметта е селективна и с времето някои спомени и усещания избледняват и могат да бъдат заменени с напълно измамни, в които обаче човек е напълно убеден. Лечението на това състояние е подобно на мерките, които се взимат при посттравматичен стрес – необходимо е да се комбинират медикаменти с психотерапия.

Ключови думи:
Коментари