Досега учените не бяха сигурни, че информацията от ретиналните клетки, които съдържат пигмента, се изпраща до визуалния кортекс на мозъка. “Досега не знаехме дали това, което вижда възниква от меланопсина или от конусните клетки”, обяснява Спичан.

Конусните клетки използват пигменти, наречени “опсини“, които улавят цвета, като всеки опсин улавя определена част от спектъра на видимата светлина и тази информация се подрежда като специфични цветове от мозъка. Заедно с пръчиците и конусните клетки действат като един вид пиксели, които доставят информацията на нашия мозък. Сред тези пиксели има малък брой рецепторни клетки, вътрешно фотосензитивни ретинални ганглийни клетки, които съдържат меланопсина.

Учените са използвали функционален ядрено магнитен резонанс, за да определят дали конусните клетки или ганглийните клетки реагират на определената светлина.

“Невронната реакция в окципиталния кортекс показва, че хората имат съзнателен опит при стимулирането на меланопсина, и този опит е експлицитно визуален”. Доброволците, които са били стимулирани с пулсация, която въздейства на меланопсина, са описали преживяването като неприятно. Това усещане може да бъде още по-засилено при хора с по-голя брой клетки, съдържащи меланопсин или с повишена чувствителност.

“Нашите резултати ни карат да смятаме, че меланопсина допринася за усещането на дискомфорт при много ярка светлина. А хората с фотофобия могат да изпитат още по-силно ефектите от прекомерната стимулация на меланопсина”, добавят учените от екипа, провел изследването.

Science Alert