Не вярвам сутрин, когато се гледате под вежди в огледалото, докато си миете зъбите, да си мислите: “Ето още един мутант...”. Аз поне не си мисля такива неща за себе си. Тъжната истина обаче е, че в това твърдение би имало доза истина. Така смятат учените генетици, а както знаем, с учени генетици не се спори. Независимо от това, че последните им открития нашепват злокобно: “Елено, ти мутираш...”.

От близо сто години специалистите се опитват да разберат с каква скорост еволюират гените на средностатистическия човек. През 1935 г. един от основателите на модерната наука – Джон Бърдън Сандерсън Холдейн, подлага на проучване група пълнолетни мъже, страдащи от хемофилия – заболяване на кръвта, което ограничава съсирването й и може да причини кървене до смърт. Поради все още ограничените възможности на медицината

Холдейн предполага, че всеки от нас развива около 150 нови мутации

в течение на жизнения си път, които след това се предават на новото поколение. В продължение на близо 70 години обаче тезата му остава непотвърдена.

Тъй като скоростта на генетичната мутация е ключова за разбирането на човешката еволюция и генните варианти, които водят до различни болести и поведение на организма, учените започват да проучват ДНК на шимпанзета, за да сравнят промените в него с тези на човешкия геном. Въпреки факта, че гените на тези маймуни са 98% аналогични на човешките, разликата в поведението и начина на живот анулира значението на новите открития. Става ясно, че за да се разбере с каква крачка напредва еволюцията на Homo sapiens, той трябва да бъде изучаван пряко и в естествената му среда.

Последното поколение технологии за разчитане на генома се оказа манна небесна за учените, които продължават да опитват да надзърнат в циферблата на човешкия еволюционен часовник. Преди време

международен екип от водещи световни генетици сравни хилядите “букви”,

съставящи генетичния код в Y-хромозомата на двама мъже от китайски произход. На учените е известно, че двете опитни зайчета са далечни роднини, които имат общ прадядо, роден през 1805 г.

Като изчислили броя на разликите в генома на двамата мъже спрямо общия му размер, те успели да открият, че всеки индивид развива между 100 и 200 нови мутации в рамките на собствения си живот. Интересното е, че това откритие напълно съвпада с прогнозата на Холдейн, направена преди повече от половин век без помощта на никаква съвременна техника.