Всички сме мутанти

22 август 2019 г., 14:08
2337

Shutterstock

Не вярвам сутрин, когато се гледате под вежди в огледалото, докато си миете зъбите, да си мислите: “Ето още един мутант...”. Аз поне не си мисля такива неща за себе си. Тъжната истина обаче е, че в това твърдение би имало доза истина. Така смятат учените генетици, а както знаем, с учени генетици не се спори. Независимо от това, че последните им открития нашепват злокобно: “Елено, ти мутираш...”.

От близо сто години специалистите се опитват да разберат с каква скорост еволюират гените на средностатистическия човек. През 1935 г. един от основателите на модерната наука – Джон Бърдън Сандерсън Холдейн, подлага на проучване група пълнолетни мъже, страдащи от хемофилия – заболяване на кръвта, което ограничава съсирването й и може да причини кървене до смърт. Поради все още ограничените възможности на медицината

Холдейн предполага, че всеки от нас развива около 150 нови мутации

в течение на жизнения си път, които след това се предават на новото поколение. В продължение на близо 70 години обаче тезата му остава непотвърдена.

Тъй като скоростта на генетичната мутация е ключова за разбирането на човешката еволюция и генните варианти, които водят до различни болести и поведение на организма, учените започват да проучват ДНК на шимпанзета, за да сравнят промените в него с тези на човешкия геном. Въпреки факта, че гените на тези маймуни са 98% аналогични на човешките, разликата в поведението и начина на живот анулира значението на новите открития. Става ясно, че за да се разбере с каква крачка напредва еволюцията на Homo sapiens, той трябва да бъде изучаван пряко и в естествената му среда.

Последното поколение технологии за разчитане на генома се оказа манна небесна за учените, които продължават да опитват да надзърнат в циферблата на човешкия еволюционен часовник. Преди време

международен екип от водещи световни генетици сравни хилядите “букви”,

съставящи генетичния код в Y-хромозомата на двама мъже от китайски произход. На учените е известно, че двете опитни зайчета са далечни роднини, които имат общ прадядо, роден през 1805 г.

Като изчислили броя на разликите в генома на двамата мъже спрямо общия му размер, те успели да открият, че всеки индивид развива между 100 и 200 нови мутации в рамките на собствения си живот. Интересното е, че това откритие напълно съвпада с прогнозата на Холдейн, направена преди повече от половин век без помощта на никаква съвременна техника.

За да подчертае трудността и епохалността на откритието, един от членовете на изследователския екип – д-р Яли Ше от института Wellcome Trust Sanger в Кеймбриджшир, Великобритания, заяви: “Количеството данни, които успяхме да съберем, би било немислимо преди само няколко години. Откриването на този малък брой мутации се оказа

по-трудно от намирането на мравешко яйце в оризището на императора”.

Сочната китайска метафора е напълно уместна, защото Y-хромозомата съдържа над 60 млн. базови двойки нуклеотиди.

Новите мутации вероятно са свързани с начина на живот на модерния човек, защото броят им е различен от този при шимпанзето. Част от тях могат да доведат до сериозни болести като СПИН и различни видове рак или заболявания на дихателния тракт. Вероятно в това откритие се корени и истината за “чумата на новото време” – ХИВ вируса, за който се смята, че се развива в края на 19. или началото на 20. век в Западно-Централна Африка, а бива засечен за първи път на 5 юни 1981 г., когато щатските центрове за контрол на заболяванията отбелязват тежки форми на рядък вид пневмония у петима хомосексуални мъже от Лос Анджелис. Ако се проследи мутирането на гена, отключил заболяването, и се съпостави с промените в начина на живот, предопределени от индустриализацията и замърсяването, може би ще научим защо и кога се е зародила тази все още нелечима болест на съвременността.

Учените се надяват, че техните открития ще им помогнат да разработят

нови методи за намаляване на мутациите и лечение на болестите,

предизвиквани от тях. И все пак новините не са толкова лоши – мутациите си имат и плюсове. Промяната в гените ни помага да се адаптираме към промените в околната среда – основна причина за еволюцията и това, което сме. Жозеф Надо от университета Case Western Reserve в САЩ обясни откритията така: “Новите мутации са източникът на наследствените вариации, някои от които могат да доведат до развиването на болести и проблеми, но други определят природата и темпото на еволюционните промени.

Живеем във вълнуващи времена.

Най-сетне имаме реални и достоверни оценки на промяната в гените, които са ни нужни спешно, за да разберем кои сме в генетично отношение”.

Така че думата мутант не бива да ви плаши. Да, мутираме, но няма да ни пораснат зелени пипала от носа, освен ако околната среда не го изиска от нашата ДНК. (Неволно си представих диалог от типа: ОС (околна среда): “Атмосферата ми се променя. Вече няма да можеш да дишаш с нос. Ще се удушиш”. ДНК: “ОК. Ще пусна зелени пипала. Тъкмо ще се науча да фотосинтезирам”.) Въпросът е дали организмът ни има силите да върви в крак с промените, които сами налагаме на света, в който живеем, и дали промените ще са успешни, или в генома ни ще се появят граматически грешки, породени от прекалено бързата диктовка на замърсяването и стреса. 

Елена Панова

Ключови думи:
Коментари