За да подчертае трудността и епохалността на откритието, един от членовете на изследователския екип – д-р Яли Ше от института Wellcome Trust Sanger в Кеймбриджшир, Великобритания, заяви: “Количеството данни, които успяхме да съберем, би било немислимо преди само няколко години. Откриването на този малък брой мутации се оказа
по-трудно от намирането на мравешко яйце в оризището на императора”.
Сочната китайска метафора е напълно уместна, защото Y-хромозомата съдържа над 60 млн. базови двойки нуклеотиди.
Новите мутации вероятно са свързани с начина на живот на модерния човек, защото броят им е различен от този при шимпанзето. Част от тях могат да доведат до сериозни болести като СПИН и различни видове рак или заболявания на дихателния тракт. Вероятно в това откритие се корени и истината за “чумата на новото време” – ХИВ вируса, за който се смята, че се развива в края на 19. или началото на 20. век в Западно-Централна Африка, а бива засечен за първи път на 5 юни 1981 г., когато щатските центрове за контрол на заболяванията отбелязват тежки форми на рядък вид пневмония у петима хомосексуални мъже от Лос Анджелис. Ако се проследи мутирането на гена, отключил заболяването, и се съпостави с промените в начина на живот, предопределени от индустриализацията и замърсяването, може би ще научим защо и кога се е зародила тази все още нелечима болест на съвременността.
Учените се надяват, че техните открития ще им помогнат да разработят
нови методи за намаляване на мутациите и лечение на болестите,
предизвиквани от тях. И все пак новините не са толкова лоши – мутациите си имат и плюсове. Промяната в гените ни помага да се адаптираме към промените в околната среда – основна причина за еволюцията и това, което сме. Жозеф Надо от университета Case Western Reserve в САЩ обясни откритията така: “Новите мутации са източникът на наследствените вариации, някои от които могат да доведат до развиването на болести и проблеми, но други определят природата и темпото на еволюционните промени.
