Понякога, уви, отношенията между личния лекар на детето и родителите на малкия пациент не се получават. Взаимното разбирателство по принцип е трудна работа, но все някъде трябва да се стигне до компромис. А когато той е невъзможен, се търсят други варианти – важното е да разпознаете добрия от не толкова добрия педиатър. Той може да е перфектен професионалист, но добър поначало е духовно понятие.
Анонимна майка споделя впечатленията си от посещения при детски лекари в районната поликлиника, които ни звучат толкова познато… Затова и ние на свой ред ви ги споделяме – за да съгласуваме реакции.
Разхождайте се повече с детето – поне 6 часа на ден, и тогава то няма да боледува.
Добър съвет, няма спор – полезно е и за имунитета, и за изработката на витамин D в организма, когато, естествено, денят е слънчев, но откъде толкова време за разходки? Най-много успяваме да изведем хлапето по 2 часа, и то при положение, че го извежда целия родителски арсенал поотделно – мама или тате сутрин, баба следобед,
Изглежда, лекарят ме обвинява, че се грижа лошо за детето и съм виновна за болестите му.
И все пак, прилагайте антибиотик.
Какво значи „прилагайте“? Това да не са зеленчуци или някаква безвредна бикстура?! Това е сериозен препарат, освен това, го предписаха на дъщеря ми в сезона на алергиите, когато започваше обструктивен бронхит.
Добре, че послушах съвет на приятелка (да, да, приятелка) и не започнах да давам антибиотик, а прибегнах до средства, които по-рано беше предписал алерголог, и който после потвърди, че действията ми са правилни. А антибиотика педиатърът предписа, за да се презастрахова.
По принцип нямам нищо против тези лекарства, когато са назначени адекватно, но когато са „за всеки случай“, е просто безобразие. Сега се говори извънредно много за резистентността към антибиотици, за това колко е важно да се спазва мярката, че не трябва да се приемат с повод и без повод. Не мисли ли лекарят за това или просто не му пука какво ще се случи с пациента?
Продължава на страницата на Новите родители
