Биолозите от университета Джон Хопкинс потвърждават това наблюдение, но подхождат към проблема от друг ъгъл. Те маркират протеините в синапсите на живи мишки с флуоресцентен маркер и буквално наблюдават мозъците на мишките, докато спят. Както може да се очаква, ако синапсите се свиват, маркерите намаляват. По-нататъшния анализ показва 20 процента спад в нивото на рецептор, известен като AMPA.
След което учените отделят група генно модифицирани мишки, при които отсъства веществото, което задейства отстраняването на рецепторите. Тези мишки спят така, както и останалите, но нивото на рецепторите в синапсите им не намалява.
За да разберат какъв е ефектът от този механизъм върху паметта, учените провеждат експеримент с мишки, при които рецепторите в синапсите намаляват, и такива, при които специално вещество блокира този процес. През деня те пускат всички мишки през кутия с наелектризиран подов панел. През нощта мишките спят.
На следващия ден поставят всички мишки пред първата кутия и всички те застиват уплашени. Когато ги пускат във втора кутия, мишките с намалени синапси смело изследват вътрешността ѝ, докато мишките, при които процесът е блокиран, отново не смеят да припарят.
Макар че е трудно да се каже какво точно се случва в миниатюрните мозъчета на гризачите, изследователите смятат, че мишките във втората група са били объркани от приликата между кутиите. Вместо ясен спомен от случилото се предишния ден, те по-трудно могат да различат това, което е важно.
Сънят е невероятно сложен процес, свързано с цял куп биологични функции – от имунната система до храносмилането. Затова е трудно да се посочи една или друга „причина“ защо спим.
Но като се има предвид въздействието на съвременните технологии върху циклите ни на спане, е важно да обръщаме внимание на множеството ползи от пълноценния сън.
Източник: Science Alert
