Качеството и сложността на сънищата се променя в зависимост от различните фази на съня, сочи ново изследване.

Преди 20-и век смятахме, че сънуваме единствено по време на фазата REM, но скорошно проучване показва, че понякога хората си спомнят своите сънища дори тогава, когато бъдат събудени и през други фази от съня си.

Невроучените тепърва се опитват да разберат дали тези два типа сънуване са различни или не.

Изследване показва, че когато пациентите биват събудени през фазата REM, те обикновено могат да си спомнят сложни, ярки и емоционални сънища, наподобяващи история. Онези, събудени през други фази, си спомнят по-рядко какво са сънували, а сънищата им приличат повече на мисли.

Това са важни открития, но също така трябва да имаме предвид, че те са направени въз основа на субективните изживявания на пациентите. Така например REM сънищата често се описват с повече думи, но когато дължината на описанието се контролира от изследователите, разликата в сложността на описанието почти изцяло изчезва.

Сега изследователи от Бразилия разработиха нов инструмент за високоскоростен анализ, който взима тези качествени резултати и ги представя чрез една доста по-обективна графична форма, като взима предвид условности като дължина и език.

„Знаем, че REM сънищата са по-дълги и приличат повече на филми – казва неврученият Сидарта Рибейро от университета на Сао Пауло, Бразилия. – Автоматизирането на процеса на анализ (което направихме ние самите) направи възможно да се създаде първото въобще качествено измерване на тази структурна разлика.“

За разлика от традиционните методи, които разчитат на значението на думите, този несистематичен графичен анализ се съсредоточава върху цялостният тон на казаното.

Фокусирайки се върху 133 сънища, които са били събрани по-рано от 20 участници, събудени през различни фази от съня си, изследователите създават своеобразна графика на думите. След като анализира структурната им организация, новият инструмент открива, че в сравнение със сънищата в останалите фази от съня, тези по време на REM са много по-сложни и пълни със свързана помежду си информация. Същото важи и за дължината.

„Това е първото проучване, което използва графична теория, за да покаже, че разказите на REM сънищата имат по-голяма структурна свързаност от останалите“, казва невроученият Джошуа Мартин от Хумболтовия университет на Берлин.

Докато фазите от съня, различни от REM, имат известна възстановителна функция, все още не сме сигурни за какво служи самата REM фаза. Ако качеството на сънуване по време на REM е наистина коренно различно, както показва новото проучване, то REM и не-REM сънуването вероятно се подхранват от различни механизми, които играят специфични роли в нашата биология.

За разлика от REM сънищата, тези от фазата N2 са били по-кратки, хората си ги спомнят по-рядко, имали са по-слаб интензитет и са наподобявали повече на мисли.

Разбира се, изследванията върху сънищата вървят ръка за ръка с множество ограничения. Така например това, че доброволците са били събуждани постоянно през нощта, може да се е отразило на качеството на съня им.

Изследването е публикувано в PLOS ONE.