Психолози проучват една нова оптична илюзия, която е толкова силна, че дори подлъгва несъзнателните рефлекси на очите и мозъка. Колкото и да е странно, изглежда, че само 80% от хората я възприемат напълно и изследователите не са съвсем сигурни защо това е така.
Оптичната илюзия се състои от черни точки на бял фон, като в центъра се намира една размазана черна дупка. Ако се вгледате в черното петно, вероятно ще ви се стори, че формата му се разширява.
Психолози от Университета в Осло в Норвегия откриват, че илюзията на „разширяващата се дупка“ измамва мозъка ни толкова ефективно, че дори кара зениците на много от хората да се разширяват, за да пропуснат повече светлина (все едно се придвижвате из тъмна среда).
Същевременно когато дупката е оцветена, оптичната илюзия кара зениците да се свият – сякаш се адаптират към по-ярка светлина.
„Илюзията на „разширяващата се дупка“ е изключително динамична – кръглото петно или сенчестият градиент в центъра създава едно чувствително усещане за оптичен поток. Сякаш наблюдателят се движи към дупка или тунел“, казва Бруно Лаенг от катедрата по психология към Университета на Осло и водещ автор на проучването, публикувано във Frontiers in Human Neuroscience.
По време на своето изследване екипът показва „разширяващата се дупка“ на 50 души с нормално зрение и ги подканва да определят в каква степен възприемат илюзията. Междувременно изследователите измерват движенията на очите им, както и несъзнателното свиване и разширяване на зениците им.
Изследователите не са сигурни защо, но не всички участници успяват да възприемат илюзията. Около 14% от хората казват, че не виждат илюзорното разширение, когато дупката е черна, докато 20% - когато е цветна.
Нещо повече, колкото по-силен е докладваният ефект на илюзията, толкова по-голяма е промяната в зениците. При хората, които не я възприемат, не се наблюдават промени в зениците.
Според изследователите това изследване хвърля повече светлина върху начина, по който мозъкът и очите откликват на визуална стимулация. То показва, че разширяването и свиването на зениците ни не се ръководи единствено от действителните промени в нашата физическа среда, но и от въображаемото ни възприемане за нея.
Източник: IFLScience
