Възможно ли е да не подозираме каква е истинската причина да се ръкуваме, когато се запознаваме с нови хора? Изследване от 2015 г. твърди, че хората си подават ръка един на друг, за да подушат миризмата си. Звучи доста странно, нали?

Ръкостискането се оказва социално приемливия начин за хората да комуникират чрез миризми, нещо, което голяма част от животните правят. 

Изследването е открило, че след ръкостискане хората прекарват двойно повече време да душат ръцете си. Разбира се, несъзнателно. Участниците вдигат ръка, за да докоснат лицето си, например, сякаш за да се почешат или да потъркат очи. 

Всеизвестно е, че отделяме миризми, които влияят върху начина, по който възприемаме другите, но, за разлика от други бозайници, ние не изучаваме тези миризми един от друг открито. – казва авторът на изследването, проф. Ноам Собел.  

„Нашите експерименти разкриват ръкостискането като дискретен начин да потърсим социалните химически сигнали.“

В изследването участват 280 души, които се ръкуват с експериментаторите. След здрависването, хората задържат дясната ръка до носа си, при това два пъти по-дълго, когато експериментаторът е от същия пол.

Учените положили сериозни усилия, за да проверят дали хората наистина душат ръцете си и дали се предава химическо съобщение. Някои участници били снабдени с назални катетри за измерване на притока на въздух през носа им. След ръкостискане, когато доближавали ръцете към лицето си притокът на въздух се удвоявал. 

Измерили и химическия остатък след ръкостискане. Той наистина съдържал химични вещества, които носят социални сигнали (сквален и хексадеканова киселина). 

Дори сложили парфюм върху ръцете си, което накарало хората са душат повече. 

Според професор Собел: 

„Известно е, че ръкостискането предава набор от информация в зависимост от продължителността и силата на жеста, позата на тялото и др. 

Ние твърдим, че този жест може да се е развил като един от начините да приемаме химически социални сигнали един от друг и че той все още обслужва тази цел, макар и по подсъзнателен начин.“

Източник: PsyBlog