Професор от Аделейдския университет, изглежда, най-накрая успя да разплете мистерията на Самъртънския мъж (или т.нар. Тамам Шуд), като извърши ДНК секвениране на косъм, открит върху отливката на лицето му. Случаят остава неразрешен цели 73 години.

На 30 ноември 1948 г. няколко двойки, разхождащи се по плажа Самъртън в Аделайд, Австралия, се натъкват на неизвестен мъж в костюм, който се е свлякъл до стената в необичайна поза. Една от двойките казва, че движенията му изглеждали като на пиян, докато според друга той всъщност спял.

На следващата сутрин Джон Лионс, един от свидетелите, се връща на плажа и заварва мъжа в абсолютно същата поза. Този път той решава да хвърли по-задълбочен поглед и да се увери, че човекът не е мъртъв. Полицията установява, че той е починал по някое време след 02:00 ч през нощта.

Мястото, където е намерен мъжът (отбелязано с X). Източник: Wikimedia Commons

Труп на плажа? В това няма нищо необичайно. Колкото повече детайли изникват по случая обаче, толкова по-странен става той.

Като за начало мъжът (около 40-годишен), изглежда, е бил отровен. Неговият далак е бил уголемен, а черният му дроб – издут от кръв. Патолозите откриват допълнителни количества кръв в стомаха му, което ги кара да предположат, че е бил отровен. Тестовете обаче многократно показват, че в тялото му няма отрова – поне не и такава, позната на науката. Анализ на кръвта в тила пък кара специалистите да предположат, че трупът е лежал по гръб доста дълго време. Чак след това е бил поставен в необичайната поза, в която го заварват свидетелите – с пура в яката му (все едно е паднала от устата).

Дрехите му са още по-странни. Всички етикети са били изрязани щателно. По тялото му не са открити абсолютно никакви неща, които биха могли да помогнат за идентифицирането на самоличността му. Полицията забелязва обаче, че един от джобовете на панталоните му е бил скъсан и впоследствие – зашит изключително внимателно с оранжев конец.

На 11 януари следващата година полицията стига до задънена улица. Ето защо тя решава да разшири обсега на издирването и да потърси изоставени вещи (в хотели, жп гари, услуги за химическо чистене и т.н.), които потенциално биха могли да принадлежат на мъртвеца. В края на краищата в централната жп гара на Аделайд следователите се натъкват на кафяв куфар, в който има дрехи, обозначени с бележка, на която пише “Kean” и “T. Keane” (те така и не откриват липсващи хора с подобно име), както и други разнообразни вещи. Той обаче съдържа и същия оранжев конец, използван за поправянето на скъсания джоб на панталоните му. По всяка вероятност този куфар е принадлежал именно на мистериозния мъж.

Единствената друга улика в куфара е палто, зашито с техника, използвана в Америка, но не и в Австралия (но когато се опитват да идентифицират самоличността му с помощта на имиграционни данни, отново стигат до задънена улица).

Следователите за пореден път насочват вниманието си към непотърсеното от никого тяло на мъжа. Патологът Джон Клилънд открива джобче, зашито в района на колана, което съдържа малка хартийка. На нея са изписани думите „Tamám Shud”, принтирани с необичаен шрифт. В превод от персийски тази фраза се превежда като "край" или "завършек".

Източник: Omar Khayyam/Wikimedia Commons, Public Domain

Следователите откриват, че това са заключителните думи от „Рубайят“ на Омар Каям - една доста популярна книга с поезия по онова време. Ето защо те решават да се опитат да издират изданието, от което са откъснати тези две думи.

Задачата изглежда непосилна, но въпреки това през юли същата година книгата е открита. Един от местните се натъква на нея в автомобила си, който през миналия декември е бил паркиран край плажа Самъртън. Когато научава от медиите, че полицаите я издирват, той отваря на последната страница и вижда, че точно тези две думи липсват.

На книгата е изписан телефонен номер, който не е включен в указателя и който принадлежи на местната медицинска сестра Джестин "Джо" Томпсън. Тя твърди, че не знае нищо за мистериозния мъж. Въпреки това когато следователите ѝ показват отливка на лицето му, „тя се изненадва до такава степен, че изглежда сякаш ще припадне“. Джестин казва, че през 1944 г. е дала копие на книгата на мъж, наречен Алфред Боксал. Алфред обаче е жив и все още притежава подареното му копие на „Рубайят“.