- Какво е обяснението?

- До откриването на технологията с лактобацилите хората са си набавяли жизненоважния витамин D единствено чрез излагане на слънчевите лъчи. Заради това и древните хора обитавали топлите райони, по-близки до екватора. С усвояването на млякото хората започнали да се разселват в по-северните райони. Там по-слабото слънчево греене довело до образуването на по-малко меланин в кожата - пигмента, определящ цвета й и предпазващ от слънчевата радиация. Така черната кожа започнала да изсветлява. Затова древните рисунки по вази и други артефакти изобразяват тракиеца Орфей като чернокож, а вече по-късно Спартак е белокож. Когато излезе филмът за аргонавтите („Язон и аргонавтите”, 2000 г.), в ролята на Одисей беше тъмнокож актьор и тогава незапознатите протестираха. А по онова време действително всички хора са били черни.

Освен това лактобацилите засилили многократно имунната система на хората. Това е позволило на белия човек да завоюва Америка и Азия. Мит е, че 200 испанци с 20 пушки са завладели земите на инките, някога милионна империя с огромна армия. На практика инките са измрели от болести – първо с белите хора са дошли микробите, те са унищожили населението и тези 200 души всъщност са завоювали една празна територия. Така са овладени и Сибир, и Австралия – просто имунната система на завоевателите е била по-силна.

- Но защо точно Lactobacillus bulgaricus сред всички други бацили?

- Лактобацилите са два вида – от растителен и от животински произход. Ние имаме в телата си от животински произход. Растителните пък, които са откритието на траките, виреят на много места в природата – в корените на дъба, в чашките на дряна, в невена, в розата. Животинските бацили не могат да се развиват в голямо количество, ако са самостоятелни. Ако обаче се добави Lactobacillus bulgaricus, той служи като катализатор и лактобацилите започват да се размножават, получава се верижен процес. Lactobacillus bulgaricus е единственият бацил, наименуван на определено място, тъй като обитава само територията на Стара България.

- Не може ли да се създаде среда вън от тази територия, в която да вирее?

- Не може. Ако например го занесете в Париж, след едно-две заквасвания той мутира.

- А как се стигна до разработването на първия съвременен пробиотик у нас?

- През 1980 г. на мен, като на млад асистент във ВМА, и на проф. Цветков – от Селскостопанската академия, ни възложиха да направим храна за космонавтите, за международната космическа програма „Интеркосмос”. Така създадохме биотехнологичния продукт "Биостим", преименуван по-късно на "Биомилк", защото се оказа, че първото име е френска запазена марка.