4. Да излъжеш бебе.

 Веднага щом малчуганите започнат да пълзят, те разбират, че не бива да се спускат по стръмна повърхност, защото може да паднат и да се ударят болезнено. Но откъде знаят, че ще паднат, след като никога през живота си не са падали?

Учените от университета „Корнел“ Елинор Гибсън и Ричард Уок смятали, че изучаването на този феномен е немислимо, ако не се бутне бебето до ръба на „ужасна пропаст“ и не се убеди да продължи да пълзи (тук вече възмущението ви би трябвало да е достигнало критичната си точка!). Те изработили така наречената „зрителна пропаст“ – хитроумна конструкция от щитове, разположена върху дебела стъклена повърхност. После всичко било замаскирано с помощта на плат с подходяща рисунка. Така се създавала пълната илюзия, че чак до пода има празно пространство, а не стъкло. Някои биха казали: „Какво толкова, нали за бебето няма никаква опасност“. 

Разбира се, експериментът не излагал дребосъка на физическа опасност, но все пак…

Слагали децата едно по едно на ръба на „пропастта“, а от другата страна майките ги увещавали да пропълзят през стъклото. На експериментаторите някак се удало да съберат майки, готови да примамят децата си да извършат нещо, което самите те смятат – с право! - за сигурна гибел. И така бебетата трябвало да избират между послушанието и чувството за самосъхранение.

Така бил проведен опит с 36 деца на възраст между 6 и 14 месеца. Само три от тях пропълзели през стъклото. Повечето се обърнали и запълзели в обратна посока, отдалечавайки се от майката. Останалите се разревали.

Въпреки че мнозинството деца не се поддали на уловката на експериментаторите, те все пак се оказали доста близо до ръба на „пропастта“ и в реална ситуация биха могли да паднат. Това позволило на Гибсън и Уок да направят „сензационния“ извод, че „децата не бива да се оставят на ръба, независимо от това, дали могат да преценят дълбочината“.

Ти да видиш! Добре че е бил този експеримент, та да се досетим, а!

5. Да използваш сирачета за тренировки на бъдещи майки.

 Това ставало в далечното минало, когато пращали момичетата на училище само за да се научат да готвят, да угаждат на съпруга си и да въртят домакинството.

Нечия глава родила „блестящата“ идея подрастващите девойки да се готвят за бъдещото майчинство с помощта на живи пособия. Тоест истински бебета, останали сирачета. Около 1920 година тези учебни заведения започнали да „вземат назаем“ от сиропиталищата стотици деца, на които техните млади възпитанички да се упражняват. Държали бебетата в специални класни стаи, където по време на занятията пускали на групи по 8-12 „майки“. Истинските имена на децата се пазели в тайна, затова момичетата им измисляли прякори. След година-две работа „нагледните пособия“ се настанявали в приемни семейства.

Програмата просъществувала до 60-те години на ХХ век.

Не забравяйте, че децата са най-крехките създания. Ако искате детето ви да порасне добър, състрадателен, отговорен възрастен, давайте му такъв пример.

Автор: Цветелина Велчева по материали от MixStuff