Пет възмутителни експеримента с деца – част I

01 август 2018 г., 10:30
1034

Shutterstock

Одобрявате ли някой да захвърли в дивата гора уплашени деца с оправданието, че от това зависи спасението на човечеството? А просто за да задоволи научното си любопитство? Смятате, че отговорът е очевиден. Уви, не за всички. Някои учени не виждат нищо лошо в това, ако се прави в името на науката… Пригответе се да бъдете шокирани!

1. Да се заведат деца в гората и да се насъскат едно срещу друго.

През 1954 година турският психолог Музафер Шериф си казал: какво ще стане, ако се оставят две групи деца в отдалечена безлюдна местност и се принудят да враждуват помежду си?

Шериф не намерил друг начин да задоволи научното си любопитство, затова събрал две групи 11-годишни деца, по 11 във всяка.  Децата били сигурни, че отиват на летен палатков лагер и предвкусвали удоволствието три седмици да бродят безгрижно из гората, да ловят риба и да плуват. Никое от тях дори не подозирало, че родителите им са подписали съгласие за участието им в експеримента на Шериф, който целял да проучи груповата динамика в случаи на конфликт.

Първата седмица, докато двете групи били разделени, всичко вървяло добре. Групите си измислили имена – едната се нарекла Орлите, а другата – Гърмящите змии. Тогава позволили двете групи „случайно“ да разберат за съществуването една на друга. Във втория етап на експеримента  организаторите всячески се стараели да създават конфликтни ситуации, а после наблюдавали колко далеч ще стигне враждата. Започнали с невинни игри като баскетбол и теглене на въже: на победителите раздали джобни ножчета за награда, а победените освиркали. След това изследователите умело разширили конфликта и организирали празненство, на което завели Орлите малко по-рано. Пристигналите първи изяли с апетит всичко най-вкусно, оставяйки на съперника жалки огризки. Змиите се ядосали и започнали да обсипват с обиди Орлите. Последвало замеряне с чинии, което малко по малко прераснало в ожесточен масов бой. След това децата от различните групи изпадали в ярост винаги когато се срещали, и всеки път се стараели да погодят някой номер на съперниците си.

Общо взето Шериф и неговият екип успели за рекордно кратко време (по-малко от 3 седмици) да превърнат обикновени 11-годишни деца без поведенчески проблеми в тълпа агресивни диваци. Между другото Шериф провел три подобни експеримента, всеки от които завършил със сериозни свади.

Да живее науката!

2. Да се програмира у децата насилие и да им се подхвърли клоун.

В началото на 60-те години канадският психолог Албърт Бандура решил да си изясни дали децата са склонни да имитират агресивното поведение на възрастните. Той взел гигантска надуваема кукла-клоун, която нарекъл Бобо, и заснел филмче как възрастна лелка го ругае, бие, рита и дори удря с чук. После го показал на група от 24 деца. Друга група изгледала видеото без насилие, а на трета не било показано нищо. След това пуснали трите групи последователно в стая, където се намирал клоунът Бобо, няколко надуваеми чука и играчки-пистолети, макар че в никое от филмчетата не присъствали огнестрелни оръжия.

Децата, които гледали агресивното видео, без да губят време пристъпили към изтезанието на горкия Бобо. Едно от момченцата опряло пистолет в главата на клоуна и му прошепнало на ухото, че с удоволствие би му пръснало мозъка. Останалите две групи не проявили и помен от насилие.

След като Бандура изложил изводите си пред научната общност, се намерили скептици, според които това не доказвало нищо, тъй като гумената кукла била измислена за това - да се рита. Тогава Бандура заснел филм с издевателства над жив възрастен човек, облечен като клоун, събрал още повече деца, показал им безсмъртното си произведение и отново ги пуснал в стаята, където се намирал – вече живият! -  Бобо. Както навярно се досещате, и без експеримент децата започнали да обиждат и малтретират живия клоун със същото усърдие като първия път.

Сега вече никой не се осмелил да оспорва твърдението на Бандура, че децата копират поведението на възрастните.

Очаквайте продължението по-късно през деня.

Автор: Цветелина Велчева по материали от MixStuff

Ключови думи:
Коментари