Страхът има многобройни отражения, включително върху мозъка. Според  Американската асоциация за безпокойството и депресията около 20 на сто от американците страдат от някакво психично заболяване. Около 40 милиона американци са засегнати от страхови състояния. Дори ако паническото разстройство е сравнително често срещано страдание, има много хора, които не знаят какво въздействие може да упражни страхът върху мозъка. Страхът е начинът, по който мозъкът сигнализира за опасност, смята психиатърът д-р Алекс Анастазиу. Но как изобщо възниква чувството за страх? Когато мозъкът мисли, че сме застрашени, се освобождават хормони като адреналин и кортизол. И двата хормона се грижат за бърза реакция и възприемане на ситуацията. Когато страхът премине, те отново се връщат към нормалните си нива. Страхът се отразява върху мозъка по следните начини:

1. Страхът засяга краткосрочната памет.

Повече или по-малко е нормално да се чувствате смутени и объркани, когато изпитвате тревожност, защото повишените нива на кортизола причиняват свиване на хипокампа, който е един от главните центрове на паметта в мозъка. Постоянният, хроничен страх води до разсеяност и лесно забравяне.

2. Страхът ни прави по-импулсивни.

Под въздействието на страха хората по-бързо вземат решения. Това се дължи на факта, че кортизолът влияе върху префронтална мозъчна кора. Но в подобна ситуация човек реагира импулсивно, става раздразнителен и може да направи погрешен избор. Затова никога не бива да вземате важни решения, когато сте стресирани или уплашени.

3. Страхът благоприятства депресиите.

Страхът и депресията обикновено вървят ръка за ръка. Нерядко паническото разстройство отключва депресия. Който често изпада в тревожни състояния, би трябвало да потърси професионална помощ, преди проблемът му да се задълбочи.