Съвременните европейски и азиатски хора вероятно дължат повече от цвета на кожата и косата си на неандерталското наследство, пише агенция Фокус.
Кръстоската между двата човешки вида преди 50 000 години може да ни е завещала кожното заболяване кератоза, пристрастяването към никотина и увеличен риск от депресия.
Добре известно е, че предшествениците на съвременните хора и отдавна изчезналите неандерталци са живели заедно и са се кръстосали помежду си. Фактът, че до 4 процента от съвременната човешка ДНК е наследена от първите европейци е потвърден през 2010 година.
Американски учени са изследвали база данни от 28 хиляди пациенти. Изследователите са сравнили биологични проби с медицинската история на участниците. Самоличността на пациентите е останала анонимна, но екипът е установил взаимовръзки между генетичното наследство и данните за здравословното състояние.
Учените са сравнили базата данни на съвременни хора с карта на групи от гени, за които се знае, че са наследени от червенокосите хора с надвиснали вежди и масивни кости, мигрирали от Африка далеч преди Homo sapiens и колонизирани Европа по време на Ледената епоха.
“Ключовото ни откритие е, че неандерталската ДНК влияе на клинични проявления при съвременните хора,” казва Джон Карпа от Университета “Вандербилт” в Нашвил, щата Тенеси. Субсахарските хора не са наследили неандерталска ДНК. Смята се, че неандерталците са напуснали Африка първи и са имали време да се адаптират към по-студения и по-тъмен свят, развивайки по-светла кожа, за да се възползват от по-оскъдната слънчева светлина. Първите предшественици на съвременните хора са мигрирали по-късно от Африка, за да изместят и надживеят първите европейци. За период от хиляди години обаче двата вида са живели заедно и са се кръстосали.
