Когато става въпрос за нашите настроения и емоции обикновено първото място, където търсим отговора, е нашия мозък. Но според един невроучен от държавния университет на Флорида това е погрешен подход и изпускаме по-голямата картина на нещата. Според него лъкатушещия нерв, който свързва главата ни с нашия корем, има много силно влияние върху нашето поведение. И ние наистина трябва да вземем този факт насериозно. Основната идея съвсем не е нова. От повече от цял век науката подозираше, че богатата палитра от метаболитни, хормонални и имунни реакция на храносмилателната система има сложно двупосочно взаимодействие с дяловете на нашата централна нервна система, които отговарят за емоциите.
Как точно се осъществява тази връзка досега никой не е успял да разгадае в достатъчно ясни детайли. Гастро-интестиналният тракт притежава около 100 пъти повече повърхност от нашата кожа и изисква много внимание от страна на нервната система. За да се осъществи тази комуникация и контрол и в двете посоки, сигналите пътуват нагоре и надолу по главен нерв, който минава през всеки орган на тракта. Той се нарича вагусен нерв (от латинския термин за скитам се, отклонявам се), и представлява водещата нервна магистрала, която следи всичко: от храносмилането до сърдечния ритъм и от хормоналните реакции до имунните функции. Сигурно е, че по него тече изключително натоварена комуникация, но как точно тя води да взимането на поведенчески решения продължава да остава пълна загадка. Но според учените Ринаман и Манисалко, сигналите от тракта могат да “ударят спирачките” на определени поведения с награден характер, с цел да се избегнат определени ситуации.
