Разпростирането на ученето във времето е една от най-ефективните стратегии за учене. Тъй наречената „прекъсната практика“ означава разбиване на ученето на кратки периоди.
Хората учат по-лесно, когато го правят на кратки отрязъци, разпределени в дълъг период от време.
Въпреки това прекъснатата практика е много рядко използвана от студентите и на нея не се набляга достатъчно от страна на преподавателите.
Вместо това студентите са склонни да използват високо неефективни методи като подчертаване, обобщаване и повторно четене.
Една високо ефективна техника, която студентите използват понякога, е препитването, или самостоятелната проверка на знанията чрез тестове.
„Бях шокиран, че някои от стратегиите, които студентите използват най-често – като препрочитане и подчертаване – изглежда осигуряват минимални ползи за справянето с материала. – казва един от авторите на изследването, проф. Джон Дънлоски.
„Дори само да заместят препрочитането с практиката на забавено припомняне, студентите ще имат полза.“
„Тези стратегии до голяма степен се пренебрегват в учебниците по образователна психология, по които се обучават учителите, тъй че те не биват добре запознати с тях или с начина, по който да ги използват в практиката си.“
Най-тревожното е, че знаем за силата на разпределената практика от над сто години и въпреки това хората продължават да тъпчат главите си с информация в последния момент.
Източник: PsyBlog
