Многобройни проучвания са установили, че музиката може да оказва ментално и физическо въздайствие върху хората, пише The Тelegraph.
Изследователи от Харвард обаче са започнали изследване, целящо да открие, дали може да се определи един вид музика, който да е общоприет. В първото си проучване Самюъл Мер и колегите му накарали 750 интернет потребители от 60 държави да слушат кратки музикални клипове от над 80 различни традиционни общества, а след това да ги класифицират - например като приспивна песен, любовна песен или "лекуваща" песен.
Първите резултати за определянето на универсалните типове песни се оказали неубедителни и рзочроващи за изследователите. Учените се надяват да повторят експеримента, като този път го насочат към хора от изолирани общества, които са имали малък контакт със западната култура и следователно биха могли да мислят различно за музикалните жанрове.
Така или иначе, духовната реакция на участниците в експериемнта категорично потвърждава мощната роля, която музиката има в нашия живот. Един от най-широко изследваните аспекти на музиката е връзката й със стреса.
Кори Пелетие от Държавния университет във Флорида преглежда 22 проучвания и стига до заключение, че музиката може значително да намали нивата на стрес, тревожност и на сърдечния ритъм. Дейзи Фанкур от Университета в Роухамптън разглежда ефекта от музиката върху различни мозъчни химикали и открива не само връзката между слушането на музика и намаленото ниво на стрес, но и между слушането на музика и засиления имунен отговор.
Музиката може не само да облекчи безпокойството, но и да се справи с болката, категорична е и Улрика Нилсън от университета Йоребро в Швеция, която преглежда 42 проучвания за ефекта на музиката върху периферната сетивност.
Ролята на музиката оказва влияние и по време на тренировки. Костас Карагеоргис и Питър Тери от университета Брунел откриват, че музиката увеличава разхода на енергия и вдига настроението, като в същото време намалява възприятието за усилие. С други думи, слушането на музика по време на тренировки, прави упражненията по-лесни.
Важно е обаче да сте наясно с ефекта, който музиката има върху начина ни на хранене. Томас Робалей и екипа му от университета Феърфийлд са пускали бърза и бавна музика по време на вечеря. Те открили, че когато темпото е било бързо, хората са дъвчели по-бързо, но са завършвали храненето по същото време както тези, които са слушали бавна музика. Това предполага, че бързата музика може да насърчи преяждането.
И накрая, има добре известен ефект на музиката върху поведението при пазаруване. Ричард Ялч и Ерик Спангенберг от Университета във Вашингтон показаха, че музиката може да увеличи потребителските разходи, както и удоволствието. Но само ако музиката е подходяща за желаната аудитория и не е твърде силна. Дейвид Харгрийвс от Университета в Лестър допълва, че разнообразието е важно: постоянното повторение скоро започва да дразни.
Музиката ни се отразява по много и разнообразни начини. Въпреки че аспектите, които интересуват Самюъл Мер и неговия екип - темпо, тон, сложност - са важни, има един фактор, който е с предимство пред всички останали. Ако музиката, която чуете, е позната, реакцията ви ще бъде най-силно определена от конкретния спомен, който предизвиква.
Мениджър Нюз
