Всички знаят колко трудно е да забравиш работата, отивайки на почивка. А натрапчивата песничка, която се върти из главата ви, колкото и да я гоните?

Зорът, свързан с отпускането и превключването от напрегнато мислене към по-спокойна мозъчна дейност, не е шега работа. До този извод са стигнали математици от университета Кейс Уестърн Ризърв в САЩ. Изследването им е публикувано в сп. Journal of Cerebral Blood Flow & Metabolism.

Учените открили, че спирането на мисълта хаби енергия точно както и задействането й. Което обяснява мъките и цялата индустрия, изградена около необходимостта хората да се отпуснат и забравят дертовете си.

До този извод Даниела Калвети, Ерки Сомерсало и Росана Окипинти стигнали, като разработили статистика и уравнения, с които построили компютърен модел на мозъчния метаболизъм.

Симулациите имитирали действието на възбуждащи и инхибиращи (възпиращи) неврони. Последните удрят мисловните спирачки с помощта на звездообразни клетки, наречени съответно астроцити. Астроцитите доставят необходими химикали и други услуги и на двата вида неврони.

За да спре дадена мисъл, мозъкът ползва инхибиращи неврони, които пречат на възбуждащите да си предават информация един на друг. Това става с помощта на аминобутирна киселина, неутрализираща невротрансмитера глутамат (същият, от пакетираните супи).