Може ли интелектът да се мери на кантар? Отговорът не е само един

06 август 2019 г., 18:32
326

Жените са по-умни от мъжете? Снимка: Syda Productions / Shutterstock

„Обикновената жена има ум колкото една кокошка, а необикновената – колкото две”. Тази ослепителна мисъл била изречена от китайския философ Конфуций и се мъдри в няколко сборника с афоризми – от тия, които получаваш за рождения си ден. Сигурно някой остроумен издател е решил да се пошегува с прочутото презрение на древния мъдрец към другия пол.

Но ние му затворихме устата. „Резултатите от IQ тестовете както на мъжете, така и на жените, се увеличават, но

при жените това става по-бързо,”

заяви световноизвестният новозеландски експерт проф. Джеймс Флин преди време. Той анализира данни от тестове за интелигентност, проведени в Западна Европа, Канада, Нова Зеландия, Аржентина и Естония.

Жените доскоро изоставали на стандартните тестове за интелигентност: някога разликата стигала до цели 5 точки. В последните години дамите изравняват. И не само.

"Във всяка от представителните извадки жените се представят наравно с мъжете, дори резултатите им са с половин до една точка по-високи", казва Флин пред ABC News. Развиващите се страни също постепенно стопяват разликите, които дълги години са давали храна на расистите.

„Коефициент на интелигентност”

е термин, измислен от немския психолог Вилхелм Щерн. Той мери отклонението от средните постижения на стандартизиран тест. За всяка възрастова група базисният резултат е 100, с 15 точки стандартно отклонение. Човек, който има IQ 116, е „с едно ниво над средното”. Който има 131 – с две. 95 процента от хората по света имат резултати между 70 и 130.

IQ-то се увеличава с около 3 точки всяко десетилетие –

по целия свят, откакто има тестове. Тази зависимост става известна като „ефект на Флин” по името на споменатия новозеландец, който я открива през осемдесетте години на миналия век: когато големи групи хора решават стари тестове за интелигентност, средният им резултат скача над 100.

Според професор Флин с времето започваме да мислим по-абстрактно. Когато ни попитат по какво си приличат заекът и кучето, отговаряме, че са бозайници – а не, че са домашни животни (първото е "верният” отговор).

"В процеса на модернизация умовете ни се променят така, както колите ни.

Където жените имат равен шанс да взаимодействат със съвременния свят, те имат равен коефициент на интелигентност и по-добри академични резултати."

Някога смятали, че ирландските емигранти в Щатите са генетично по-ощетени. Но когато започват да инвестират в образование, те напълно заличават разликата. Според Флин е важно как се отнася семейството към училищните постижения.

Щом обаче резултатите са толкова променливи, кой може да твърди, че тестовете за интелигентност измерват вродените умствени способности?

А какво измерват?

Първият IQ тест е съставен през 1904 г. от френския психолог Алфред Бине по поръчка на тогавашното правителство, за да отдели децата със забавено умствено развитие и те да получат специално образование. След години питат Бине какво е интелигентност, а той спокойно отговаря: “Това, което измерват моите тестове”.

Бине и горещите защитници на стандартните тестове вярват, че има „обща интелигентност” –

съставката Х,

от която зависят останалите мисловни операции. За добър показател на общата интелигентност се смята тестът на Рейвън – поредица фигури с нарастваща сложност, в които трябва да се запълни липсващ елемент. Доскоро упрекваха теста, че облагодетелства силния пол. Сега резултатите от него позволяват на Флин да твърди, че жените са се изравнили с мъжете по точки.

Според много психолози няма „обща интелигентност” - интелектът е сплав от няколко независими умения: езикови, пространствени, математически, музикални, двигателни, междуличностни... Чували сме за гениални математици, които не могат да си вържат обувките.

Високото IQ „предсказва” по-успешна кариера,

по-добри доходи, по-добро здраве, щастие и благополучие. Откриват връзка между интелигентността на една нация и икономическото й състояние. Но кое е причината и кое – следствието? Джеймс Флин доказва, че подобряването на икономическото благосъстояние увеличава резултатите. А според някои антрополози интелигентността е различна за всяка култура – промяната в резултатите е следствие от глобализацията и не е ясно дали е положителна.

Индианците в Южна Америка,

наследници на маите, се справят зле на тестовете, защото нямат представа каква е целта на мероприятието. Представете си: идва у нас техният шаман и започва да мери колко бързо изпадаме в транс, срещаме ли духове и научаваме ли нещо от тях, или си оставаме тъпи като гьон.

Явяването на тест е социален ритуал,

в който някои имат повече опит. “Съвременните проучвания показват, че минимум 52% от нашата интелигентност е базирана на средата, в която живеем - казва Франк Лоулис, автор на няколко книги в областта. - IQ тестовете измерват само това, на което сме били научени, и не са надежден показател за потенциала ни да учим от средата.”

Ако се научите да дишате по-добре, резултатът ви може да скочи с 20 точки,

казва Лоулис, разработил специална система от дихателни техники за целта. Няма значение дали IQ тестовете са надеждни при определяне на интелигентността – според Лоулис те са добро средство да се измери какво би могло да се постигне с по-добро дишане.

Колкото до Джеймс Флин, той е вбесен.

Журналистите са изкривили думите му, пише в блога си един от по-младите колеги на професора, присъствал в аудиторията. „Излезе, че жените са много по-умни от мъжете. Аз твърдя само, че те имат равен резултат от теста на Рейвън.” Той подчертава, че тестът измерва базовата способност за абстрактно съждение, която според него е еднаква за двата пола. Това не променя факта, че жените ще продължат да се справят по-добре в езиковите секции, а мъжете – в пространствените. Според Флин предимството е характерологично: „Момичетата са по-съсредоточени в залата за тестове, така както са по-съсредоточени в класната стая. Повечето ми студенти са жени, но две трети от закъснелите есета са на мъже”.

Никой още не може точно да дефинира какво означава интелект и колко е свързан с качествата ни като мислещи хора. Той не говори нищо за хуманността, за способността да се наслаждаваме на изкуството, да споделяме преживявания, да осъзнаваме ценността на живота. На този фон споровете за интелекта на мъжете и жените изглеждат дребнави заяждания.

Тестовете с фигурки може би са ценно доказателство,

че жените не отстъпват на мъжете по мисловни способности. По-добре всяка жена да е вътрешно убедена в това, да следва интересите си и да учи. Но когато предимството от половин точка стане повод за перчене, напомня за кокошките и петлите.

Ключови думи:
Коментари