Нулата - тази красавица, като число - обозначаваща нищото, а като цифра – безценна в съчетание с останалите, се появява много по-късно от събратята си в редичката.

Според исторически сведения необходимостта от нулата са усетили още древните вавилонци. В своята шестдесетична бройна система около 2000 г. пр.н.е. те маркирали липсата на стойност (или нулата) с празно пространство между цифрите. Ако днес се опитаме да направим същото, ще настъпи доста сериозно объркване – 1 8 и 108 не изглеждат никак еднакво, нали?

Около 300 г. пр.н.е. вавилонците измислят знак, който да замени празното пространство – две наклонени черти. Те обаче не са истинска нула, защото никога не се използват самостоятелно и не се поставят накрая на число. Така числа като 2 и 120 (2х60) изглеждали еднакво и само от контекста можело да се разбере за кое става дума.

За древните гърци въпросът бил философски – може ли нещо несъществуващо да се обозначи с цифра? И римляните не познавали нулата.

Между 3. и 9. век сл.н.е. маите развиват своята бройна система. При тях нулата съществува, но не за смятане, а само за броене. Математическите системи и на вавилонците, и на маите обаче не прескачат границите на техните култури.

И така стигаме до отговора на въпроса къде и кога е измислена нулата, която светът използва днес – в Индия между 6. и 8. век сл.н.е. Най-старият надпис, който съдържа символа за нула – малко кръгче, е върху камък в индийски храм, датиран към 876 г. сл.н.е. От него се развива днешната овална нула.

На базата на сметалото, широко разпространено в целия цивилизован свят тогава, индийците сътворяват десетичната система.

Тя е позиционна, т.е. в нея има значение на кое поред място е цифрата – нулата или всяка цифра, записана след друга, увеличава стойността на другата 10 пъти, 2 цифри – 100 пъти и т.н. (непозиционна бройна система е римската например).  Това помага да се изписват лесно големи числа, а и улеснява смятането. И други азиатски култури бързо се убеждават в предимствата на новата бройна система и я възприемат – Камбоджа през 7., Китай – през 8. век.  Благодарение на търговските връзки десетичната система стига и до арабските страни.

В съчиненията си за алгебрата и аритметиката през 9. век персийският математик Мохамед ал Хорезми използва индийските цифри и система, а по-късно – през 13. в., чрез преводите на неговите книги десетичната система влиза и в Европа, където цифрите стават популярни като арабски. Нулата среща известни трудности, защото католическата църква я заклеймява като “дяволска”. Налага се като истинска цифра едва през 14. век.

Гергана Стоилова