Случвало ли ви се да искате да кажете дадена дума, да чувствате, че е буквално на езика ви, но да не можете да се сетите за нея? Разбира се! На всички ни се е случвало. Въпросът в случая обаче е кои точно процеси в мозъка на всички ни се активират и блокират правилната дума, докато междувременно ни предлагат десетки предложения, които знаем, че са погрешни?
Този т.нар. феномен е дразнещ както за човека, на когото му се случва, така и за всички около него. Има обща представа за думата, която му убягва, има приблизителна представа за това как точно звучи, сеща се един куп думи, сходни на нея, може да опише как функционира като цяло, но не може и не може да се сети за нея. Същевременно хората наоколо са принудени да седят търпеливо, докато слушат неща от типа „Звучи като котка, котва, кофа, кола… не! или пък „като ножица е, но служи за клоните на дърветата“.
На пръв поглед изглежда така, сякаш човекът, който се опитва да се сети за правилната дума, се приближава до правилния отговор. Много е вероятно обаче той реално да го блокира. Феноменът „думата е на езика ми“ е проучван надълго и нашироко. Според една от теориите е свързана с „блокирането“. Случвало ли ви се е да обяснявате явление по два различни начина? Или да напишете едно изречение, а след това да го пренапишете, но с различни думи? Веднъж щом мозъкът ви предоставя това, което вие възприемате за правилно разрешение на даден проблем, може да е много по-трудно да ви хрумнат алтернативи. Съзнанието ви продължава да се връща към онова, което вече смята, че е правилно. Същото нещо се случва и когато дадена дума се „блокира“. Единствената разлика е, че ние не разполагаме с правилния отговор. По някаква причина – на определено ниво – вярваме, че го знаем. Ако нашият мозък ни даде отговор, който ни звучи добре – звучи като правилната дума или описва думата – е трудно да се фокусираме наново върху нещо различно. Полуверният отговор блокира нашият достъп до правилния отговор.
