Деепричастията са част от ежедневната ни реч. Дори ако нямаме представа, че се наричат така, ние постоянно си служим с тях. За съжаление, много често погрешно.
Какво бихте казали за изречения като:
Пресичайки улицата, една кола ме напръска.
Отивайки на работа, коремът ме заболя.
Разхождайки се в парка, погледът му се спря на красиви цветя.
Със сигурност разбирате смисъла на изреченията, но може би все пак усещате, че нещо не е както трябва. И сте прави.
Деепричастието е употребено правилно тогава, когато вършителят в двете изречения е един и същи, тоест вършителят на действието, изразен с деепричастие, и вършителят на основното действие в изречението, трябва да съвпадат.
Ако се върнем към горните изречения, ще видим, че и трите са грешни.
Пресичайки улицата, една кола ме напръска.
Така съгласувано, излиза, че колата пресича улицата.
Във второто изречение – коремът е отивал на работа.
В третото изречение – погледът му се е разхождал в парка.
Какво да направим?
Налага се да редактираме.
Имаме два избора:
1) Ако искаме да запазим деепричастието:
Пресичайки улицата, видях как една кола ме напръска.
В този случай и в двете изречения вършителят на действието съм АЗ.
Отивайки на работа, усетих как коремът ме заболя.
Разхождайки се в парка, той спря погледа си на красиви цветя.
2) Ако искаме да заменим деепричастието с глагол и да образуваме просто изречение в състава на сложното:
Като пресичах улицата, една кола ме напръска.
Когато отивах на работа, коремът ме заболя.
Докато се разхождаше в парка, погледът му се спря на красиви цветя.
Съставил: Цветелина Велчева
