Българският език е прекрасен, но и труден. Жалко е, че с течение на времето грамотността се изтласква все повече на заден план. Писането в социалните мрежи прелива от грешки – всякакви: правописни, граматични, лексикални, пунктуационни. И повечето хора сякаш не обръщат (или предпочитат да не обръщат) внимание – важното е да се разбират помежду си.
Предлагаме ви например следните 3 изречения:
1) Може ли да ми пишете налично?
2) Ако имате въпроси, на среща съм.
3) Цветовете ги изработваме пожелание на клиента.
Какво не е наред в тези изречения?
Проблемният предлог, който често е набеждаван за представка в думата
1) „На лично“ и „налично“ са две отделни думи с различно значение.
„На лично“ означава, че отправяте покана към някого да ви пише на лично съобщение някаква информация.
„Налично“ означава, че имате дадена стока в наличност (например).
- Налично ли е това колие?
- Да, налично е.
Но:
- Може ли да Ви пиша на лично (съобщение)?
- Да, пишете ми.
2) Всъщност звучи много смешно, ако някой ви каже, че е „на среща“ и да му пишете. Едва ли е много подходящо да го притеснявате, докато е на среща.
Ето как тези дребни морфеми като представките или дребни части на речта като предлозите могат доста да объркат смисъла в общуването.
- Ако имате въпроси, насреща съм.
В случая става дума за наречието „насреща“, което означава готовност да помогнем на някого в нужда.
- Не ме търси по-късно, защото съм на среща.
Ето в този случай вече говорим за споделена вечер с някого.
3) Какво има предвид търговецът, ако е написал: „Цветовете ги изработваме пожелание на клиента.“
Със сигурност НЕ това, което е написал.
Имал е предвид, че може да ви изработи артикула с цвят, който вие си изберете, тоест по ваше желание. Само дето не става ясно от така написаното.
По желание (на клиента) = предлог + съществително име.
Пожелание (на клиента) = съществително име, ср.р. ед.ч. (напр. Отправям едно страхотно пожелание на клиента, за да му се отблагодаря за предаността.)
