На някои думи не им върви в членуването.
Например думата „комита“ – малко хора ще знаят, че тя е от мъжки род.
По-вероятно е да кажат комит – комитът, комита.
И ще сбъркат.
Думата е със старобългарски произход и е от мъжки род, членува се така: комита – комитата, но един комита.
Сходна е съдбата и на клетата дума „марината“ – разликата е, че тя се употребява много по-често в ежедневието ни в сравнение с комита.
Думата е от женски род.
Наистина повечето думи в българския език от женски род завършват на гласната –а.
Разбираме, че е малко объркващо при наличието на толкова гласни „а“ в думата, но все пак правилната форма е МАРИНАТА – това е съществителното име в основната му форма.
Следователно, за да го членуваме, трябва да произнесем „маринатата“.
Любопитното е, че редица готвачи, които все пак използват тази думи в ежедневието си, упорито я изговарят като „марина“.
„Аз бих ползвал друга марина.“, „Правилната марина за такъв тип ястия е…“
И грешат.
Правилно: „Маринатата, която ползвах, не беше добра.“
Правилната форма е „марината“.
Искам да използвам марината. Правилната марината за този тип месо е еди-коя си. Маринатата се получи добре.
Любопитно: Съществителното марина“, която някои употребяват в кулинарния смисъл на думата, всъщност означава „военноморски флот на една държава“.
Освен това е и чудесно женско име.
