Преди години, на един от първите си лидерски постове, претърпях промяна, която никога няма да забравя. Нахоках един от членовете на екипа си (да го наречем Дейвид) за голям негов гаф. Бях в правото си, но със сигурност можех да избера по-деликатен подход. Реакцията на Дейвид бе бърза и остра: „Знаеш ли, ти си от типа мениджъри, които всички мразим.“
Ау!
Никой не обича да го критикуват. Част от човешката природа е да се радваме, когато сме прави, и да се чувстваме наранени, когато сгрешим. Работата е там, че всички се нуждаем от критика. Въпреки че обикновено сме привлечени от хора, които споделят възгледите ни, истински ни помагат да се развиваме онези, които ни се противопоставят. Именно те ни посочват нашите слабостите и недостатъци. Да, хората, които ни предизвикват, ни правят по-добри, пише Мениджър Нюз.
Как помага емоционалната интелигентност в такива моменти?
Емоционалната интелигентност включва умението да разпознаваме и разбираме емоциите си и да използваме тази информация при вземането на решения.
Понякога не трябва да се вслушваме в критиките – например когато са базирани на лъжи или поднесени по начин, който срива чувството ни за себестойност. В повечето случаи обаче е добре да си вземаме бележка.
Когато получаваме обратна връзка, трябва да се стремим да вадим поуки от нея, а не да позволяваме на емоциите да затварят съзнанието ни. Ключът е да сме проактивни, а не да се мъчим да противодействаме.
В този ред на мисли, ето кои реакции емоционално интелигентните хора се стараят да избягват, когато получават критика:
1. Не омаловажават проблема.
Когато ви критикуват, първата ви мисъл вероятно е: Наистина ли е чак толкова важно?
