Афективната регулация е пряко свързана с когнитивната система на хората и позволява усвояването на т.н. рефлексивна способност. Тя ни позволява да разбираме собствените си чувства и емоции, както и тези на другите. Това е опит, който се натрупва чрез изграждане на отношения на привързаност още в ранна възраст.
Рефлексивната способност, позната и като ментализация, е способността ни да отчитаме собствените и чуждите емоции, намерения и помисли, чрез предположения, а не чрез наблюдения. Умението се появява в ранното детство, когато се наблюдават силни привързаности (към родители, роднини и др.) и е важна част от развитието. Рефлексивната способност може да се развие и на по-късни етапи, но какво е необходимо, за да се случи това?
Снимка: Shutterstock
„Помощ! Тъжно ми е, но не знам как да ти го кажа!“
Когато децата са разстроени, те изпращат сигнал до възрастните под формата на плач. Така те ни казват „Много ми е тъжно, но не знам какво да правя, споделям го с теб, за да направиш нещо“. По този начин детето предава емоциите, които не умее да контролира. Възрастният, който е емоционално свързан с детето, може да усети терзанията му. Тук идва важната задача за по-зрелия човек - той трябва да бъде съпричастен към детето, използвайки своите рефлексивни умения и да разбере какво изпитва то, за да го успокои. По този начин възрастният показва и обяснява на детето как да се справя с емоциите си в бъдещ момент.
Емпатията учи децата как да разбират и контролират емоциите си, докато се изграждат като личности. Разбираемо, силната емоционална връзка между дете и възрастен предоставя идеалната възможност за развитието на рефлексивна способност. Средата е сигурна за детето и позволява грешки, които впоследствие да бъдат обяснени.
Децата усещат присъствието и грижите на родителите още през първите часове от живота си. Контактът „кожа с кожа“ е основополагащ за връзката между майка и бебе, веднага след раждането. През първите месеци, бебетата изграждат емоционалната си система чрез вниманието, което им се отдава, когато са разстроени. При липсата на подобно поведение от страна на родителите, детето няма как да се справи само, когато е наранено, защото не е научено.
„Не ми казвай, че това са глупости - за мен не са!“
Когато детето е достатъчно голямо, за да провеждате ефективна вербална комуникация с него, от особено значение е да не пренебрегвате емоционалните му сътресения. Независимо дали причината за тях е незначителна за вас, трябва да изясните на детето какво се случва с него, за да не стаи мъката в себе си. По този начин вие му показвате, че сте до него и ще изградите чувство на доверие. Това е пътят за изграждане на рефлексия и разбиране на чувствата ни.
Недоверието към възрастния и неразбирането от негова страна, изграждат опасна среда за процеса на ментализация. Пренебрегваните деца не съумяват да разберат собствените си чувства и тези на другите, защото това е моделът на поведение, който са наблюдавали. Техният мислов хоризонт се стеснява и рядко приемат чужда гледна точка.
Снимка: Shutterstock
„Най-добрите родители не са перфектни“
В свой научен труд, свързан с механизмите за справяне с ежедневния стрес, учените Едуард Троник и Дженифър Дикорсиа, обясняват важната връзка между възпитател и дете. Социално-афективното развитие се гради въз снова на малките грешки във взаимооиношенията. Това са ситуациите, които учат децата, че родителите може да са възпрепятствани да се отзоват на нуждите им, но това не означава, че са ги изоставили. Децата трябва да разберат, че никой не е перфектен, а това се отнася и за мама и татко. Тези „кризи“ във връзката дете-родител, може да бъдат симулирани, едва когато е изградено доверие и сигурност в семейството. В течение на социалното развитие и разширяване на кръга от приятели, колеги и познати, стабилната основа и играденият характер, ще помогне на детето да развие себе си до стойностна и емоционално-стабилна личност.
Симона Върбанова по материали от Solohijos / Новите родители
