5 доказани психологически ефекта, които манипулират решенията ни

18 май 2019 г., 15:02
4803

Shutterstock

Някои решения се взимат лесно. За други сякаш са необходими дни на размисъл, съветване с близки и приятели, докато се уверим, че сме стигнали до правилния избор. И тук се намесва нашето подсъзнание. Според психолозите всяко едно решение е било „предопределено” по някакъв начин, просто сме имали нужда от потвърждение. Ето някои от най-популярните ефекти, които влияят на подсъзнанието ни за взимане на решения.

1. „Ефектът на провала"

Правило ли ви е впечатление как колегите ви започват да се държат по-добре с вас, когато се провалите в нещо - сгафите пред началника например или друго? Същото е и с приятелите – хората са казали, че в нещастието се познават истинските приятели, но всъщност е много по-трудно да бъдеш до някого в неговия успех.

Този психологически факт е познат като „ефект на провала", проверен научно от психолога Елиът Арънсън. Участници в извършен от него експеримент слушали записи на хора, играещи във викторина. На част от записите се чувало как някои от състезателите изпускат чашите си с кафе. Участниците в изследването единодушно посочили като най-симпатични именно тези, които са си разлели кафето. Излиза, че жертвите и онеправданите в някакъв смисъл са по-симпатични, отколкото вечно успяващите и късметлиите.

2. „Ефектът на пигмалиона”

Ако дълго, искрено и напълно вярваш в нещо, то рано или късно ще ти се случи. Това е „ефектът на пигмалиона”, изследван от психолога Робърт Розентал в неговата школа.

В началото на една учебна година той показал на преподавателите в школата си списък на ученици с много високи резултати на тест за измерване на коефициента на интелигентност. Той обаче не отговарял на действителните резултати - Розентал просто избрал и въвел имената на учениците на случаен принцип. В края на годината именно те показали значително по-високи резултати от всички останали. Науката обяснява това с факта, че психологът е създал очаквания към тези студенти, възприети от останалите им преподаватели. По този начин се създава нова реалност. Ето защо се смята, че слабите ученици е малко вероятно да подобрят успеха си с постоянна критика. Вярата във възможностите и насърчението винаги са по-успешни средства за мотивация.

3. „Парадоксът на избора"

Представете си ситуацията – дълго време се колебаете между две или повече дрехи в магазина. Каквото и да изберете, имате чувството, че ще бъдете недоволни. След дълго умуване и консултации се спирате на една от двете дрехи, но си тръгвате с чувството, че все пак другата е била по-добрият избор. Познато, нали?

Дори окончателното ни решение да е правилното решение, пак може да чувстваме неудовлетворение. Този ефект е познат като „парадокс на избора” – колкото повече възможности за избор имаме, толкова по-малко вероятно е да сме доволни от крайния резултат.

4. „Ефектът на свидетеля"

Той е обект на изследване от психолозите Биб Латан и Джон Дарли. Когато доброволците в експеримента били информирани, че са единствените очевидци на нечия нужда от помощ, се отзовали 85% от тях. Когато редом с тях се намирал само още един човек – процентът паднал до 65. А когато наоколо имало още четирима свидетели, на помощ се отзовали само 31%.

Ето и научното обяснение на факта, защо често свидетели на произшествия или престъпления не се опитват да помогнат на пострадалите. Просто всеки смята, че някой друг ще повика полиция, бърза помощ и т.н. Очевидно човекът е устроен така, че да разчита някой друг да свърши „мръсната работа”. Единственият очевидец обаче осъзнава много бързо, че само той може да помогне, и действа много по-бързо, адекватно и решително.

5. „Ефектът на прожектора" 

Едно от най-досадните и неприятни неща на света е чувството, че всички те гледат, когато си сбъркал нещо. Сякаш целият свят е научил, че си си изпуснал млякото в магазина или си облякъл блузата си наопаки. А всъщност почти никой не е забелязал, защото никой от нас не е в центъра на света. Това е т.нар. „ефект на прожектора", проверен от екип психолози, който помолил група доброволци цял ден да носят странна тениска, а след това да оценят колко хора са ги забелязали. Оценките/предположенията на участниците в експеримента били двойно по-високи от действителната бройка забелязали. Така че успокойте се и бъдете себе си! Не сте центърът на света.

Адаптация: Цветелина Велчева

Ключови думи:
Коментари