28 февруари 1935 г. - Найлонът е произведен за първи път

28 февруари 2019 г., 00:00
473

chinahbzyg / Shutterstock

Заслугите са на Уолъс Каротърс – химик, оглавяващ експерименталната лаборатория на DuPont в Делауер.

Найлонът представлява синтетична тъкан, изградена от каменни въглища, вода и въздух. Неговото първо приложение е в четината на четка за зъби (1938 г.).

През Втората световна обаче може да се срещне навсякъде – в парашути, жилетки срещу фрагменти от противовъздушната артилерия, бойни униформи и гуми. Найлонът е и основна съставка в много тъкани, килими и въжета. В своята твърда форма се използва като инженерен материал.

Може би най-характерното му приложение е при изработката на дълги чорапи за дамите. Така найлонът се превръща в основен генератор на еротични фантазии у младите мъже (и някои жени) за поколения напред.

Каротърс така и не успява да види практичното приложение на своето откритие. Той се самоубива с цианид през 1937 г, на 41-годишна възраст.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    364 г. — Валентиниан I е избран за римски император.
•    1799 г. — Официално е утвърден като град Бърлингтън (Масачузетс).
•    1813 г. — Битка при Лайпциг: В Калиш е сключен съюз между Русия и Прусия, насочен срещу Франция.
•    1838 г. — Обявена е независимостта на Долна (Френска) Канада, дн. Квебек.
•    1838 г. — Създаден е окръг Пойнсет в щата Арканзас, САЩ.
•    1839 г. — Създаден е окръг Джърси в щата Илинойс, САЩ.
•    1870 г. — Османският султан Абдул Азис издава ферман за възстановяване на Българската патриаршия под името Българска екзархия.
•    1872 г. — Антим I е избран за пръв екзарх на Българската екзархия.
•    1872 г. — Видинският митрополит Антим I е избран за първи екзарх на Българската екзархия.
•    1884 г. — Създаден е Военноморския духов оркестър.
•    1895 г. — Създаден е първият градски парк от европейски тип в България Аязмото в Стара Загора.
•    1897 г. — Последният монарх на Мадагаскар — кралица Ранавалона III е екстрадирана на остров Реюнион и Мадагаскар е превърнат във френска колония.
•    1904 г. — Основан е спортен клуб Бенфика Лисабон.
•    1908 г. — Овдовелият български княз Фердинанд I сключва втори брак — с принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц.
•    1909 г. — За първи път е отбелязан Международен ден на жената — в САЩ от бившата социалистическа партия в страната.
•    1922 г. — Обединеното кралство приема независимостта на Египет.
•    1925 г. — В Турция кюрдите въстават срещу правителството.
•    1943 г. — Втората световна война: Британски самолети бомбардират Берлин през деня.
•    1947 г. — В Тайван започва 40-годишен период на бял терор, станал причина за смъртта на около 140 хил. души — през 1995г. денят е обявен за Ден в памет на жертвите.
•    1948 г. — Последните английски войски се изтеглят от Индия.
•    1948 г. — Сформирана е израелската пехотна бригада Голани, известна още и като Бригада № 1.
•    1959 г. — Направен е първият успешен полет от поредицата от американски орбитални ракети-носители Тор-Аджена с извеждането на Дискавърър 1.
•    1960 г. — Закрити са 8-те зимни олимпийски игри в Скуо Вали, Калифорния, САЩ.
•    1966 г. — Край село Павел пада малък метеорит (около 2–3 кг). Това е най-големият метеорит паднал в България.
•    1968 г. — Основан е град Ауровил.
•    1969 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм Танго.
•    1972 г. — Създадена е Автономна област Южен Судан.
•    1974 г. — След седем годишно прекъсване САЩ и Египет възстановяват дипломатическите си отношения.
•    1975 г. — При влакова катастрофа в Лондонското метро загиват 43 души, 20 са ранени.
•    1978 г. — Отворен е за посещение Пантеонът на Възрожденците в Русе.
•    1986 г. — Подписан е Единенят европейски акт в Хага.
•    1988 г. — Закрити са 15-те зимни олимпийски игри в Калгари, Канада.
•    1991 г. — Обявен е края на първата война в Залива.
•    1994 г. — ЮАР предоставя контрола на анклава Уолфиш Бей на Намибия.
•    1998 г. — Косовска война: Започва конфликтът между албанските сепарати от АОК и югославските сили за сигурност.
•    2000 г. — Групата Oasis издават своя 4-ти самостоятелен албум Standing On The Shoulder Of Giants.
•    2004 г. — Над 1 млн. тайванци се включват в демонстрацията, наречена 228 ръка за ръка, образувайки 500-километрова жива верига в памет на жертвите от 40-годишния период на бял терор в страната.
•    2008 г. — Избухва Пожарът във влака София - Кардам, при който загиват 9 пътници.
•    2010 г. — Закрити са 21-те зимни олимпийски игри във Ванкувър, Канада.

Родени

•    1518 г. — Франсоа III, френски дофин († 1536 г.)
•    1533 г. — Мишел дьо Монтен, френски писател († 1592 г.)
•    1683 г. — Рене-Антоан Реомюр, френски естествоизпитател († 1757 г.)
•    1690 г. — Алексей Петрович, руски цар († 1718 г.)
•    1712 г. — Луи-Жозеф дьо Монкалм, френски военачалник († 1759 г.)
•    1792 г. — Карл Ернст фон Баер, руски естественик († 1876 г.)
•    1820 г. — Илайша Кент Кейн, американски лейтенант († 1857 г.)
•    1823 г. — Ернест Ренан, френски писател († 1892 г.)
•    1840 г. — Анри Дюверие, френски пътешественик († 1892 г.)
•    1841 г. — Муне-Сюли, френски артист († 1916 г.)
•    1859 г. — Вълко Велчев, български генерал († 1935 г.)
•    1867 г. — Александър Протогеров, български генерал († 1928 г.)
•    1873 г. — Жорж Тьони, белгийски политик († 1966 г.)
•    1875 г. — Тодор Попантов, български революционер († 1954 г.)
•    1878 г. — Стефан Ангелов, български лекар († 1964 г.)
•    1880 г. — Тодор Страшимиров, български политик († 1925 г.)
•    1882 г. — Херберт Силберер, виенски психоаналитик († 1923 г.)
•    1885 г. — Лалю Метев, български индустриалец († 1957 г.)
•    1886 г. — Макс Фасмер, немски лингвист († 1962 г.)
•    1893 г. — Иван Васильов, български архитект († 1979 г.)
•    1894 г. — Бен Хехт, американски драматург († 1964 г.)
•    1895 г. — Вадим Лазаркевич, руски художник († 1963 г.)
•    1895 г. — Марсел Паньол, френски писател († 1974 г.)
•    1898 г. — Лили Рубичек-Пелер, австро-американски педагог († 1966 г.)
•    1898 г. — Франц Беке, немски офицер († 1978 г.)
•    1901 г. — Лайнъс Полинг, американски химик, Нобелов лауреат през 1954, Нобелов лауреат през1962 († 1994 г.)
•    1903 г. — Винсънт Минели, американски филмов режисьор († 1986 г.)
•    1907 г. — Емилиян Станев, български писател († 1979 г.)
•    1912 г. — Клара Петачи, метреса на Мусолини († 1945 г.)
•    1913 г. — Франтишек Шорм, чешки химик († 1980 г.)
•    1915 г. — Питър Медауар, английски биолог, Нобелов лауреат († 1987 г.)
•    1919 г. — Цанко Кильовски, български офицер († 1976 г.
•    1922 г. — Юрий Лотман, руски семиотик († 1993 г.)
•    1929 г. — Франк Гери, американски архитект
•    1930 г. — Лион Купър, американски физик, Нобелов лауреат през 1972
•    1932 г. — Джоко Росич, български актьор
•    1937 г. — Иван Николов, български писател († 1991 г.)
•    1938 г. — Никола Спиридонов, български шахматист
•    1939 г. — Даниъл Ци, американски физик, Нобелов лауреат през 1998 г.
•    1940 г. — Марио Андрети, американски пилот от Формула 1
•    1941 г. — Андрю Росос, канадски историк
•    1942 г. — Дино Дзоф, италиански футболист
•    1943 г. — Ханс Дейкстал, нидерландски политик († 2010 г.)
•    1944 г. — Сеп Майер, германски вратар
•    1946 г. — Стоян Цанев, български художник
•    1947 г. — Лена Крун, финландска писателка
•    1947 г. — Янаки Петров (Чичо Чичопей), български поет († 1999 г.)
•    1948 г. — Стивън Чу, американски физик, Нобелов лауреат през 1997 г.
•    1950 г. — Хорхе Лазаров, уругвайски музикант († 1989 г.)
•    1952 г. — Чавдар Кънчев, български банкер
•    1963 г. — Пламен Проданов, български футболист
•    1963 г. — Сашо Камбуров, български художник
•    1966 г. — Йован VI, духовник от Република Македония
•    1972 г. — Гергана Стоянова, българска актриса
•    1979 г. — Иво Карлович, хърватски тенисист
•    1979 г. — Сандер ван Дорн, нидерландски музикант
•    1979 г. — Себастиан Бурде, френски автомобилен състезател
•    1980 г. — Кристиан Поулсен, датски футболист
•    1981 г. — Флоран Сера, френски тенисист
•    1984 г. — Каролина Куркова, чешки топмодел
•    1985 г. — Диего, бразилски футболист
•    1985 г. — Йелена Янкович, сръбска тенисистка
•    1987 г. — Антонио Кандрева, италиански футболист

Починали

•    1621 г. — Козимо II Медичи, велик херцог на Тоскана (* 1590 г.)
•    1838 г. — Шарл Тевенен, френски художник (* 1764 г.)
•    1869 г. — Алфонс дьо Ламартин, френски поет (* 1790 г.)
•    1887 г. — Димитър Филов, български офицер (* 1846 г.)
•    1916 г. — Хенри Джеймс, американски писател (* 1843 г.)
•    1918 г. — Андон Балтов, български революционер (* 1849 г.)
•    1918 г. — Сардар Ваисов, български владетел (* 1878 г.)
•    1925 г. — Фридрих Еберт, немски политик (* 1871 г.)
•    1936 г. — Иван Пашинов, български офицер (* 1862 г.)
•    1936 г. — Шарл Никол, френски бактериолог, Нобелов лауреат през 1928 г. (* 1866г.)
•    1941 г. — Алфонсо XIII, Крал на Испания (* 1886 г.)
•    1945 г. — Сергей Зернов, съветски зоолог (* 1871 г.)
•    1951 г. — Александър Радославов, български революционер (* 1878 г.)
•    1956 г. — Фридеш Рис, унгарски математик (* 1880 г.)
•    1958 г. — Никола Мавродинов, български учен (* 1904 г.)
•    1959 г. — Максуел Андерсън, американски писател (* 1888 г.)
•    1978 г. — Ерик Франк Ръсел, британски писател (* 1905 г.)
•    1979 г. — Владимир Христов, български геодезист (* 1902 г.)
•    1985 г. — Дейвид Байрън, британски рокмузикант (* 1947 г.)
•    2004 г. — Руслан Гелаев, полеви командир в Чеченската армия (* 1964 г.)
•    2006 г. — Оуен Чембърлейн, американски физик, Нобелов лауреат през 1959 (* 1920 г.)
•    2007 г. — Лий Едингс, американска писателка (* 1937 г.)
•    2008 г. — Рашо Рашев, български историк (* 1943 г.)
•    2013 г. — Доналд Глейзър, американски физик, Нобелов лауреат (* 1926 г.)

Празници

•    Алжир, Бахрейн, Египет, Йемен, Йордания, Катар, Либия, Мароко, ОАЕ, Оман, Саудитска Арабия,Сирия, Тунис — Ден на учителя (Ден на ислямския учител)

Източници: Wired, Wikipedia

Ключови думи:
Коментари