1 декември - Световен ден за борба срещу СПИН

01 декември 2018 г., 00:00
388

nito / Shutterstock

1 декември е Световният ден за борба със СПИН. Той се отбелязва ежегодно на тази дата от 1988 година.

Активистите за бора със СПИН/ХИВ казват, че световният ден за бора със заболяването е важен, защото напомня на обществото и правителствата, че СПИН не е изчезнал.

По данни на Центъра на САЩ за контрол на заболяванията 35 млн. души живеят със СПИН/ХИВ по цял свят.

От 1996 година с отбелязването на този ден се заема Програмата на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS). Оттогава Световният ден за борба със СПИН се превръща в начало на целогодишна кампания с акцент върху превецията, образованието и информираността.

През 2004 г е създадена независимата организация - World AIDS Campaign, която поема провеждането на кампаниите. Програмата на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS) продължава да оказва финансова и техническа подкрепа.

1 декември в историята:

Събития

1145 г. — Започва Вторият кръстоносен поход.
1347 г. — Българският цар Иван Александър се жени за еврейката Сара, която приема свето кръщение и християнското име Теодора.
1408 г. — Москва е обсадена от войските на татарския хан Едигей.
1640 г. — Португалия възвръща независимостта си от Испания и Жоао IV отново се възкачва на трона.
1648 г. — По време на Английската революция е пленен крал Чарлз I.
1742 г. — Руската императрица Елисавета нарежда евреите да бъдат изгонени от Русия.
1804 г. — Наполеон Бонапарт се жени за Жозефина Боарне.
1822 г. — Педро I е коронован за император на Бразилия.
1822 г. — 11-годишният Ференц Лист дебютира като пианист на концерт във Виена.
1835 г. — Ханс Кристиян Андерсен издава първата си книга с приказки.
1855 г. — Пощата в Канада въвежда като услуга паричния превод.
1864 г. — В Русия е въведено разделяне на гимназиите на хуманитарни и технически.
1887 г. — Британският писател Артър Конан Дойл публикува разказ, в който за първи път главен герой е детектива Шерлок Холмс.
1891 г. — Американецът Джеймс Наисмит изобретява играта баскетбол.
1913 г. — В автомобилните заводи Форд е пусната първата поточна линия.
1918 г. — Исландия става автономно кралство, но все още обединено с Дания.
1918 г. — Румъния се обявява за обединена държава след като Трансилвания става част от страната, а преди това, на 27 март с.г. са присъединени Бесарабия и Буковина.
1918 г. — Провъзгласено е Кралство на сърби, хървати и словенци, по-късно преименувано на Кралство Югославия.
1939 г. — Втората световна война: Окупационните власти на Варшава издават разпореждане всички евреи да носят като отличителен знак Звездата на Давид.
1943 г. — Втората световна война: В Техеран (Иран) е закрита конференцията на държавните лидери от Антихитлеристката коалиция Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин.
1953 г. — Отпечатан е първият брой на еротичното списание Плейбой.
1956 г. — В България е обявено приключването на преброяване на населението, резултатите от което са обявени на 17 януари 1957 г.
1956 г. — В Мелбърн е установен рекорд по посещаемост на бейзболен мач — 114 хиляди зрители.
1959 г. — Студената война: 12 държави подписват във Вашингтон Антарктическия договор, с който Антарктида се запазва за ядрени взривове и складиране на радиоактивни материали и се забраняват военни дейности на този континент.
1972 г. — С извеждане в космоса на българска апаратура на съветския спътник Интеркосмос 8 България е вписана като 18-тата космическа страна в регистъра на ООН.
1981 г. — Създаден е дарителския фонд 1300 години България.
1987 г. — Започва строителството на Тунела под Ла Манш.
1988 г. — За първи път се чества Световният ден за борба срещу СПИН.
1990 г. — Френските и британските строителни работници се срещат под Ла Манш при строителството на Тунела под Ла Манш.
1990 г. — Създадено е Националното бюро по заетостта, днешната Агенция по заетостта.
1991 г. — На състоялия се референдум украинците категорично гласуват за независимост от СССР.
2000 г. — България е извадена от негативния Шенгенски визов списък.
2009 г. — Влиза в сила Договора от Лисабон, който заменя двата договора, осигуряващи конституционна основа на Европейския съюз - Договора от Маастрихт и Римските договори.

Родени

1081 г. — Луи VI, крал на Франция († 1137 г.)
1083 г. — Ана Комнина, византийска историчка († 1153 г.)
1716 г. — Етиен Морис Фалконе, френски скулптор († 1791 г.)
1743 г. — Мартин Клапрот, немски химик, откривател на урана и циркония († 1817 г.)
1761 г. — Мадам Тюсо, създателка на музея на восъчните фигури в Лондон († 1850 г.)
1792 г. — Николай Лобачевски, руски математик († 1856 г.)
1867 г. — Игнаци Мошчицки, президент на Полша († 1946 г.)
1868 г. — Никола Генадиев, български политик († 1923 г.)
1874 г. — Тодор Луканов, български политик († 1946 г.)
1884 г. — Александра Датска, кралица на Великобритания († 1925 г.)
1886 г. — Рекс Стаут, американски писател († 1975 г.)
1888 г. — Иван Данчов, български лексикограф († 1956 г.)
1889 г. — Василий Блюхер, съветски маршал († 1938 г.)
1893 г. — Атанас Илиев, психолог и философ († 1985 г.)
1896 г. — Георгий Жуков, съветски военен и държавник, маршал († 1974 г.)
1896 г. — Петко Стайнов, български композитор († 1977 г.)
1897 г. — Иван Хаджимарчев, български писател († 1957 г.)
1910 г. — Йордан Спасов, български актьор († 1984 г.)
1912 г. — Минору Ямасаки, японски архитект († 1986 г.)
1914 г. — Богдан Добранов, български духовник († 1983 г.)
1922 г. — Всеволод Бобров, съветски футболист и хокеист († 1979 г.)
1923 г. — Давид Овадия, български поет († 1995 г.)
1925 г. — Любомир Кабакчиев, български актьор († 1986 г.)
1929 г. — Алфред Моисиу, албански военен и 5-ти президент на Албания
1932 г. — Цветана Гълъбова, българска актриса
1935 г. — Уди Алън, американски режисьор и актьор
1937 г. — Вейра Вики-Фрейберг, президент на Латвия
1938 г. — Иван Пушкаров, български политик
1945 г. — Бет Мидлър, американска певица и актриса
1947 г. — Добринка Станкова, българска актриса
1947 г. — Теодосий Теодосиев, български учител
1949 г. — Пабло Ескобар, колумбийски наркобарон († 1993)
1951 г. — Александър Александров, български космонавт
1951 г. — Иван Добрев, български генерал
1951 г. — Сийка Келбечева, българска спортистка
1958 г. — Янко Русев, български щангист
1960 г. — Керъл Алт, американски супермодел и актриса
1964 г. — Салваторе Скилачи, италиански футболист
1967 г. — Нестор Карбонел, американски актьор
1971 г. — Крис Ванс, австралийски актьор
1974 г. — Кощиня, португалски футболист
1975 г. — Марио Домингес, мексикански автомобилен състезател
1977 г. — Брад Делсън, американски музикант (Линкин Парк)
1977 г. — Мария Илиева, българска поп певица
1979 г. — Антоний Аргиров, български актьор
1982 г. — Диего Кавалиери, бразилски футболист - вратар
1985 г. — Шанел Престън, американска порнографска актриса

Починали

1135 г. — Хенри I, крал на Англия (* ок. 1068)
1455 г. — Лоренцо Гиберти, италиански скулптор и ювелир (* ок. 1378)
1521 г. — Лъв X, римски папа (* 1475 г.)
1633 г. — Изабела-Клара Испанска, щатхалтер на Испанска Нидерландия (* 1566 г.)
1755 г. — Морис Грийн, английски композитор (* 1696 г.)
1825 г. — Александър I, император на Русия (* 1777 г.)
1866 г. — Джордж Еверест, британски геодезист и географ (* 1790 г.)
1888 г. — Антим I, български екзарх и политик (* 1816 г.)
1906 г. — Александър Вулев, български революционер (* ? г.)
1918 г. — Герасим Струмишки, български митрополит (* 1860 г.)
1927 г. — Аврам Аврамов, български военен деец (* 1859 г.)
1934 г. — Бончо Ноев, висш български финансист (* 1859 г.)
1937 г. — Тихомир Павлов, български публицист и общественик (1880)
1947 г. — Годфри Харолд Харди, британски математик (* 1877 г.)
1952 г. — Виторио Орландо, италиански правист и политик (* 1860 г.)
1972 г. — Ип Ман, китайски майстор по бойни изкуства (* 1893 г.)
1973 г. — Давид Бен-Гурион, министър-председател на Израел (* 1886 г.)
1979 г. — Вергил Димов, български политик (* 1901 г.)
1991 г. — Джордж Стиглър, американски икономист, Нобелов лауреат през 1982 г. (* 1911 г.)
1996 г. — Бабрак Кармал, афганистански политик (* 1929 г.)
1997 г. — Стефан Грапели, френски и американски музикант, цигулар (* 1908 г.)
2001 г. — Павел Садирин, съветски футболист и треньор (* 1942 г.)
2004 г. — Бернард Холандски, принц на Холандия (* 1911 г.)
2006 г. — Веселин Савов, български актьор (* 1945 г.)
2006 г. — Клод Жад, френска киноактриса (* 1948 г.)
2009 г. — Петко Йотов, български полковник, военен историк, директор на Националния военноисторически музей (* 1947 г.)
2011 г. — Криста Волф, немска писателка (* 1929 г.)
2011 г. — Елизабет Йънг-Бруел, американски психотерапевт (* 1946 г.)

Празници

Румъния — Годишнина от възвръщането на Трансилвания и обединението на Румъния (1918 г., национален празник)
Португалия — Ден на възстановяването на независимостта (от Испания, 1640 г.) и Ден на младежта
ЦАР — Ден на републиката (1958 г., получена автономия от Франция, национален празник)
Чад — Фестивал на свободата и демокрацията
Австралия — Първи ден на лятото
Ботевград — Празник на града

Ключови думи:
Коментари