За доста хора смъртта на домашния любимец представлява първият досег със смъртта. По този начин те разбират колко крехък е животът и колко неизбежна е тяхната собствена смъртност. Как обаче стоят нещата при самите животни? Могат ли те да осмислят какво наистина се случва, когато ние си заминем? Знаят, ли че нашето „отсъствие“ е завинаги? Никога няма да разберем, пише IFLScience.
Това, което е ясно обаче е, че кучетата реагират на смъртта по няколко различни начина. Някои са трогателни, други дори странни. Сред най-трогателните случаи е този на Хаукай – черен лабрадор ретривър, който през 2011 г. ляга до ковчега на морския тюлен Джон Тумилсън и остава там до края на погребението му. През 30-те години в Япония пък акита на име Хачико се превръща в национална сензация. Кучето ходи на гарата всеки ден, за да посрещне своя собствени, който се връща от работа. Един ден обаче човекът не се появил. Това обаче не попречило на животинчето да продължи да ходи на това място всеки ден до края на живота си.
Дали това са примери на тъга в пълния смисъл на думата? Трудно е да кажем. Няма как да знам какво всъщност си мисли и чувства животинчето.
Разбират ли смъртта?
Станли Корен – професор по психология от Университета на Британска Колумбия – заяви пред IFLScience, че „всички наши изследвания показват, че кучетата имат съзнание, което е еквивалентно приблизително на човешко дете на възраст 2-3 годинки.“ При това положение най-добрият приятел на човека е способен да изпитва болка, тъга и дори депресия, но е толкова интелигентен, че да осмисли трайността на смъртта. „Преди 5-годишната си възраст децата не могат да разберат някои основни концепции за смъртта. Повечето дори не схващат, че тя е необратима.“
