Защо понякога кучетата чакат с години край гробовете на собствениците си?

20 септември 2016 г., 14:40
17916

Pavel Pustina / Shutterstock

За доста хора смъртта на домашния любимец представлява първият досег със смъртта. По този начин те разбират колко крехък е животът и колко неизбежна е тяхната собствена смъртност. Как обаче стоят нещата при самите животни? Могат ли те да осмислят какво наистина се случва, когато ние си заминем? Знаят, ли че нашето „отсъствие“ е завинаги? Никога няма да разберем, пише IFLScience.

Това, което е ясно обаче е, че кучетата реагират на смъртта по няколко различни начина. Някои са трогателни, други дори странни. Сред най-трогателните случаи е този на Хаукай – черен лабрадор ретривър, който през 2011 г. ляга до ковчега на морския тюлен Джон Тумилсън и остава там до края на погребението му. През 30-те години в Япония пък акита на име Хачико се превръща в национална сензация. Кучето ходи на гарата всеки ден, за да посрещне своя собствени, който се връща от работа. Един ден обаче човекът не се появил. Това обаче не попречило на животинчето да продължи да ходи на това място всеки ден до края на живота си.

Дали това са примери на тъга в пълния смисъл на думата? Трудно е да кажем. Няма как да знам какво всъщност си мисли и чувства животинчето.

Разбират ли смъртта?

Станли Корен – професор по психология от Университета на Британска Колумбия – заяви пред IFLScience, че „всички наши изследвания показват, че кучетата имат съзнание, което е еквивалентно приблизително на човешко дете на възраст 2-3 годинки.“ При това положение най-добрият приятел на човека е способен да изпитва болка, тъга и дори депресия, но е толкова интелигентен, че да осмисли трайността на смъртта. „Преди 5-годишната си възраст децата не могат да разберат някои основни концепции за смъртта. Повечето дори не схващат, че тя е необратима.“

Това обаче не означава, че кучетата са глупави. Научните изследвания през последните години ни показаха, че те са емоционално комплексни животни с висока степен на социална интелигентност. Така например те хем могат да разбират човешкия речник, хем тона, с който изрича дадена дума. По този начин кучетата дешифрират същинското значение на онова, което им казваме. Именно тази социална интуиция им позволява да сформират толкова близки социални връзки с хората. Впоследствие пък тя генерира трогателния отклик, когато собственикът им почине.

Въпреки това Корен настоява, че осмислянето на абстрактни концепции като смърт е отвъд техните способности. Това е умение, присъщо най-вероятно единствено на хората и може би на малък брой други силно когнитивни животни като слоновете и някои примати. „Кучетата са изключително социални и осъзнават загубата на индивид, който е бил важен в живота им. Не е задължително обаче да знаят, че няма да го видят никога повече.“

Когато става дума за Хаукай и Хачико, както и множеството други кучета, които са очаквали стопаните си край гробовете им години наред, Корен казва, че животните най-вероятно са се надявали стопанинът им да се завърне. Според него те едва ли са оплаквали загубата им. „Не смятам, че кучето ще удиви особено, ако човекът се надигне от ковчега.“

Колко емоционално свързани са кучетата към своите собственици?

Множество научни изследвания доказват, че за кучетата стопаните са нещо много повече от хора, които ги хранят. Напротив – животинките са способни на крайно дълбока любов. Така например когато кучето надуши миризмата на собственика си, в мозъка им се активира специфичен регион. Той играе ключова роля при генерирането на чувства на удоволствие и е особено активен при хората в ранните стадии на романтичната любов.

Друго проучване сравнява реакциите на кучетата и котките, докато си играят с любимите си хора, фокусирайки се най-вече на нивата на окситоцин. Това е хормон, който обикновено ни кара да изпитваме любов и привързаност. Оказва се, че кучетата произвеждат 5 пъти повече окститоцин в сравнение с котките.

Фактът, че кучетата остават лоялни към собствениците си дори и след смъртта им „свидетелства за силната емоционална връзка, която съществува между два вида – казва Корен. – Въпреки че тази лоялност е провокирана отчасти от невежество, е ясно, че тя е много по-дълбока, отколкото предполагаме. Не, кучетата не стоят край нас, просто защото ги храним. Те не демонстрират това свое усещане за загуба, просто защото очакват бисквитка.“

А какво всъщност очакват?

Разлагащите се човешки тела отделят приблизително 500 различни химични съставки. Тестовете показват, че кучетата са по-добри в разпознаването им дори и от най-съвършените машини. Ако един труп не е балсамиран, животинчето със сигурност може да разбере къде е заровен стопанинът му. Това обяснява защо понякога сме забелязвали куче да чака край някой гроб дълго време.

Корен настоява обаче, че споменът за това къде е видян даден човек за последно е много по-силен от която и да е миризма. В случая с Хачико това е била гарата и неговото поведение е било ръководено от „мисълта, че тук е видяло за последно човека, който е бил специален за него. Може би ако ходи там, един ден ще го срещне отново.“

Важно е да уточним, че кучетата не очакват собствениците им да се върнат под формата на зомбита. Напротив – в тяхното съзнание ние ще се появим непроменени, сякаш нищо не се е случило, а отношенията ни ще продължат от там, където са спрели. „Не ми се иска да го казвам, но в някои отношения те се справят по-добре, тъй като у тях все още има частичка надежда. При хората, които са осмислили факта, че смъртта е финална, тя отдавна е умряла – казва Корен.“

Ключови думи:
Коментари