Всичко започва през 1971 г., когато Туркменистан все още е част от бившия Съветски съюз. Страната е изключително богата на природни ресурси. По това време екип от съветски геолози прави сондажи за газ в пустинята Каракум. Те откриват подземно находище близо до селище в района Дарваза, известен на туркменски като Дервезе  (”отворена врата”). И това наистина е врата, която води към Памир.

Откритието е случайно, а екипът се оказва неподготвен за мащабите му.  Галерията отдолу е огромна.

Земята под сондажната техника се срива

и тя потъва.  Отваря се гигантски кратер, от който непрекъснато излиза природен газ. Концентрацията вътре е толкова голяма, че никой не смее да се спусне надолу, за да го изследва. Тогава геолозите решават да запалят находището, за да не достигне газът до близкото селище. Така без да искат, геолозите палят най-голямото барбекю на света! Заревото се вижда от огромно разстояние, може да се проследи дори от Google Earth и Yahoo.

В началото всички смятали, че след няколко дни кратерът ще изгасне сам. Оказало се обаче, че той продължил да гори повече от няколко дни, няколко седмици или дори няколко години. Залежите на газ отдолу явно са почти неизчерпаеми, тъй като кратерът не престава да бълва пламъци от 1971 г. насам със същата интензивност, както и в първия ден! Никой дори не може да си представи какво количество газ, при това доста качествен, е изгорял за периода от 50 години. Не са правени и изчисления какво количество все още се крие под огромната дупка. Ако оставим настрана икономическите загуби от прахосания природен газ, помислете си само за екологическите последици за близката околност от тази газова горелка през всичките тези години.