И ето сега как може да обясним особеностите на вампирите от големия екран с научни факти.
Чувствителност на светлина:
Вече стана ясно, че повреди в поточната линия на порфирините водят до натрупване на прекурсорите за хемоглобин. А те са фототоксични. Иначе казано, стават токсични в присъствие на светлина. Натрупването им в кожата я прави изключително чувствителна на светлина, което би предизвикало жестоки изгаряния. Колко жестоки ли? Представете си най-тежкото слънчево изгаряне, което някога сте получавали... сега го умножете по десет – ето толкова жестоки. Спомнете си как пламна плътта на малката Клодия във филма „Интервю с вампир”. Това е преувеличен художествен образ на същото усещане.
От друга страна, занижената продукция на хемоглобин кара хората, страдащи от порфирия, да развият анемия с нейната най-характерна черта – бледата кожа. Излагането на светлина прави очите изключително податливи на инфекции и с последващо възпаление. Така възниква характерният кръвясал поглед в очите на набедения за вампир човек. Кристофър Лий (The Satanic Rites of Dracula, 1974) става един от последните киновампири с кръвясал поглед, тъй като днес тази черта вече не се използва в популярното кино.
Вампирските зъби:
Натрупването на тези междинни продукти в зъбите води до лошо сцепление на венеца с шийката на зъба, като последващото отдръпване на венеца придава много по-издължен вид на зъбите. Това в комбинация с по-изразените кучешки зъби при много от нас може да доведе до наистина зловещ външен вид. Дори американската красавица Алая се сдобива с такива във филма Queen of the Damned.
