Резултатът: манускриптът е съставен някъде между 1404 и 1438 година,

което ще рече, че в момента на първите ни сведения за него той вече е имал 200-годишна история. Това пък иде да покаже, че дори познатите ни интелектуалци от 17. век едва ли са имали шанс да го разчетат. Онази връзка между тайнствения съставител и евентуалните читатели, можещи да разберат или разгадаят състава на „Войнич езика”, е била вече прекъсната.

Това обаче едва ли е станало изведнъж. На различни места из страниците на книгата се виждат допълнения, които с малко повече въображение може да бъдат разчетени като латински или немски думи. Твърде е вероятно да става въпрос за пояснения, направени от по-късни притежатели, за които четенето на текста вече е представлявало сериозна трудност. Че азбуката на Войнич е била достояние не само на един човек, може да се смята за сигурно, след като П. Къриър установява, че в текста личат поне три различни почерка, а също и два варианта на един и същ език!

Т.е. не трябва ли в ръкописа да се види опит посредством латинската или латинизираната буквена система да се предаде древен или твърде екзотичен език, чиито звукови стойности е нямало как да бъдат предадени на базата на европейския езиков фонд? Изглежда логично, особено ако си спомним как е създадена нашата кирилска азбука. Има дори българска връзка – според една теория - на Лео Левитов, ръкописът предава катарско еретическо учение, а както се знае, катарите дължат идеологията си на българските богомили.

Единственото сигурно при езика на Войнич е, че той скоро няма да бъде изяснен, след като

дори сложни компютърни алгоритми се провалиха

в опитите си да разкрият закодирания в него език. Но какво да кажем за намиращите се в ръкописа непонятни илюстрации? Те впрочем може да се опишат като налудничави и псевдонаучни – но с някаква система в тях. Докато „биологичната секция" описва някакви напълно измислени анатомични схеми, то за вдъхновение на т.нар. „астрономически” или „космологически” рисунки вероятно са служили действителни трудове, например преписи на астрономическите писания на античния астроном и географ Клавдий Птолемей. Датският учен Теодор Холм твърди, че е разпознал 16 растителни вида от „растителната” секция в ръкописа. В. Панофски пък разпознава само един – слънчоглед (около половин век преди откриването на Америка?), а пък други са скептично настроени към съществуването на което и да било от изобразените растения. Дали пък те, както и знанието за тайнствения език на книгата принадлежат на един свят, който е бил отдалечен твърде много във времето или пространството от средновековна Европа?

Но оформлението, илюстрациите, внимателните пояснения около всяка от тях, отделянето на определени параграфи не оставят съмнения, че текстът претендира да е научен или най-малкото наукообразен. Последното предизвиква спекулациите, че целият кодекс е дело на душевноболен човек, а тайнственият език и неразбираемите рисунки – признак на ментално разстройство.

Но освен на болен ръкописът може да бъде и плод на разкрепостен ум. Немалко хора са на мнение, че

става въпрос за фалшификация,

а като „главен заподозрян” често се цитира английският философ, общественик, учен и писател Франсис Бейкън (1561-1626), автор на романа „Новата Атлантида”, в който описва утопично общество. Мнозина разглеждат ръкописа именно като илюстрован материал към тази книга. Днес тази теза е отхвърлена като недостоверна, а не липсват и подозрения към самия Войнич, който е набеден, че с гръмко раздуханата загадка покрай ръкописа е преследвал лични търговски интереси.

Тъй или иначе над опитите за определяне на авторството вероятно винаги ще тегне омировска обреченост, независимо дали става въпрос за транскрипция на тайнствен ориенталски език, на южнофренско наречие, за таен шифър на интелектуалци или за еретически учения. Всяка хипотеза разкрива нови перспективи, а вече почти целият пергамент е достъпен в интернет и всеки може да премери сили с упоритите букви. Опитите продължават.  

Калин Стоев