Българската професорка Лилия Илиева от Югозападен университет е открила в италианския град Модена пълния ръкопис на най-старата история на България, написана от българин. Тя е дело на чипровчанина Петър Богдан Бакшев, написал „История на България“ 97 години преди Паисий Хилендарски. Това разкри пред БНТ историкът Божидар Димитров.

Като млад учен във Ватикана Божидар Димитров открил няколко глави от „История на България“ на Петър Богдан Бакшев. Българинът от Чипровци занесъл ръкописа си за печат в Светия град, но след това трудът му се загубил. Едва сега пълният текст на ръкописа е намерен в италианския град Модена.

„От научна гледна точка, това е по-добра история от тази на Пайсий, защото Петър Богдан има висше образование и директно работи с изворите, докато отец Паисий няма висше образование и историята му е плагиатство от Мавро Орбини и Цезар Барони”, заяви Димитров.

Той определи авторът на историята като „Левски на 17-и век“ заради революционната му работа около Чипровското въстание и цялата му просветителска дейност. Димитров добави, че Петър Богдан пише и друг важен исторически труд - „История на Охрид - столица на България“. В него той въвел доказателства, че Охридската архиепископия е българска, а не сръбска, както се е твърдяло по онова време.

По въпроса с казуса около Македонската православна църква, Божидар Димитров определи решението на българския Свети синод като „измъкване по терлици”. Той предвиди, че работата на синодалната комисия, която се е заела със задачата да ходатайства за вдигането на схизмата над Македонска църква, е обречена на неуспех.

***

Намерените през 1979 г. четири глави показват широка историческа осведоменост. Отначало се разказва за заселването на българите отсам Дунава, за прародината, и за основаването на българската държава. Ценното в тази първа само българска история за българското самосъзнание е погледа към историческото минало като опора на настоящето, като средство за вдъхновение и разпалване на патриотични чувства и самочувствие, позволяващи формулирането на цели и задачи за бъдещето.

Петър Бакшев е първият български историк не само с идеята за написване на „История на България“, но и с научния си подход към събитията и източниците, преодолявайки средновековния хронологически историзъм. Петър Бакшев създава революционна българска организация, която вдига през 1688 г. Чипровското въстание, последвано от Карпошовото въстание в западните български земи и предхождано от Второто Търновско въстание.

Краят на 17 век, освен че бележи края на преобладаващото католическо влияние върху българските земи, изкарва на дневен ред в европейската политика т.нар. Източен въпрос – след успешната за Свещената лига голяма турска война, завършила с Карловацкия конгрес и Константинополския мирен договор от 1700 г.

История на произведението

Видно от докладите до Конгрегацията на Петър Богдан, същия добива значими знания по история и география на българските земи. Докладите му имат характеристики на пътеписи, въпреки че са писани по служба. Бакшев постепенно достига до извода за познавателното обществено значение на историографските трудове, затова се заема да напише такъв труд и да го отпечата. По това време книгопечатането е широко застъпено в Европа. Към 1667 г. той написва на латински „История на България“. Петър Богдан има намерение да я отпечата във Венеция, но не намира достатъчно средства за това. Обръща се за помощ към Конгрегацията и изпраща на нея ръкописа си с молба да бъде отпечатан. До смъртта му обаче през 1674 г. творбата не излиза от печат.

В архивите на Ватиканската библиотека, Божидар Димитров открива част от труда – увод с 4 глави. Откритият ръкопис съдържа бележки на рецензента, от който проличава, че трудът се състои от около 20 глави. Тази малка уводна част е достатъчна, за да се направят някои важни изводи за съчинението и авторските подтици и мотиви.

В увода си към произведението, Петър Бакшев ясно и трогателно изразява любовта си към родната българска земя. Това е изключение, понеже никой книжовник от онова време в поробена България не дава пряк израз на патриотичните си чувства. От съдържанието на четирите глави личи, че авторът си е поставил за цел да напише цялостна история на българския народ, която иска да представи с нейните най-значителни моменти, при това максимално обективно. Бакшев се стреми към достоверност и критически поглед към изворите. Той е убеден, че историографът не трябва да изхожда само от книгите, но и от личните си наблюдения и знания. Следователно Бакшев има намерението да постави българската история на по-широка нога, да я свърже с предания, с наблюдения над старини, да разкаже нещо и за българската природа. Казаното от Петър Богдан дава основание да се предполага един широк план, докосване до много не само историографски въпроси, свързани с духовната и политическата история на българите.

Източник: Мениджър Нюз