Когато Уилфрид Войнич, запален американски библиофил от полски произход, за първи път вижда наглед невзрачната, съставена от груб пергамент книга, е убеден, че стои в началото на решаването на една загадка, която ще се нареди сред интелектуалните фойерверки на 20. век. Мястото е Вила Мондрагоне в областта Фрескати, страната е Италия, а продавачите са закъсали за пари монаси от някога могъщия Орден на йезуитите.   

Купувачът е полски аристократ, емигрант. През 1893 г. среща в Лондон Етел-Лилиан Бул, дъщеря на виден английски учен. По-късно се жени за нея и тя, вече с новото си име Войнич и с романа си „Стършел”, влиза завинаги в историята на литературата.

Към литературата Уилфрид също не е безразличен: продажбата на книги го поглъща изцяло. След заминаването му в САЩ през 1914 г. работата му изисква пътувания из Европа в търсене на най-редките, най-интересните и най-ценните книжни издания.

Така във Вила Мондрагоне той попада на един ръкопис, чиято стойност е не просто изключителна, а неоценима: и текстът, и илюстрациите в него са абсолютно неразбираеми.

Войнич приема разчитането на манускрипта като мисията на живота си.

Първата дума, разбира се, имат университетските среди, както и признати умове от различни архиви, библиотеки и книгохранилища. Резултати почти няма, но става ясно, че подходът към тази загадка трябва да е по-комплексен. На сцената излизат криптографите – в следващото столетие Ръкописът на Войнич, както става известен загадъчният кодекс, ще бъде пробен камък за възможностите на много аналитични гении.

Документираната история на ръкописа

започва някъде през първата половина на 17. век. Първият му сигурен притежател е императорът на Свещената римска империя Рудолф II (1576-1612) – ексцентричен владетел, прочул се и като меценат на редица учени и творци. А последният известен собственик на ръкописа от „периода преди Войнич” е Атанасиус Кирхер – учен енциклопедист, йезуит, математик, картограф и един от най-добре информираните умове на късното Средновековие.

За буквите. Или цифрите?

След смъртта на Войнич през 1933 г. поредица от наследявания и дарявания изпращат ръкописа в библиотеката на университета в Йейл. Провеждат се няколко конгреса, създават се и се разпадат работни групи за дешифровката му, дискусията става сериозна. Капацитетите в областта на лингвистиката и криптографията се интересуват главно от два въпроса: какъв език се крие зад текста на ръкописа и какво изобщо е било съдържанието му. Мненията, разбира се, рязко се разминават.