Пропагандата изравя диалектната мексиканска дума „марихуана“, с която гастарбайтерите от юг наричат по-психоактивните варианти на Cannabis sativa, и замества с нея думата коноп, която все още се свързва единствено с полезните страни на познатото на всички растение. Започват да се фабрикуват филми, „доказващи“, че „дяволското растение“ причинява незабавна и необратима лудост, агресия, склонност към убийство и смърт. Официални правителствени бюлетини започват да предупреждават хората да се пазят от растението и да го унищожават където могат. Издаваните от Хърст вестници повеждат истинска медийна война, траяла от края на 20-те до края на 30-те години на 20. век. Чрез преименуването конопът започва да се свързва с мексиканските имигранти, омразата към които сплотява нацията.

До този момент канабисът не е популярен наркотик в Америка и Европа. На мода са опиумът, хероинът и морфинът.

Антиконопената пропаганда всъщност е причината марихуаната да е най-популярният наркотик в света в момента. Психотропните свойства на растението се изтъкват и преувеличават, като не се споменава, че много други растения, легални и до днес, също са психоактивни.

Съмнението, че правителството и корпорациите, които го поддържат, не са загрижени за здравето на гражданите, а за нещо друго, идва, когато се създава Федералното бюро за наркотици през 1930 г. То обаче не е към здравното министерство, както би могло да се очаква, а към финансовото. Негов глава става Хари Анслингер - зет на финансовия министър Андрю Мелън, който е и основен инвеститор в „Дюпон“.

Анслингер отвежда войната срещу канабиса на ново ниво. Пропагандната му машина е толкова успешна, че довежда до паника из Съединените щати. През септември 1937 г. –

може би по съвпадение годината, когато „Дюпон“ пуска пластмасите си в масово производство, Анслингер успява да прокара Закона за облагане на марихуаната, който де факто я поставя извън закона. Отглеждането на коноп вече е разрешено само със специален документ, издаден от правителството, който така и не се дава на никого.