Какво става обаче? Къде са широките конопени полета, защо горите продължават да се изсичат, а колите се смачкват като хармоники по пътищата? Тук донякъде започва теорията на конспирацията, защото

няма официални документи, които да докажат какво точно се случва през 30-те години на 20. век в Америка – мястото, където на конопа му порастват рога и той започва масово да се нарича марихуана.

През 30-те години – времето на Голямата депресия, когато всеки евтин метод за оцеляване и търговия с много употреби би бил манна небесна, индустриалното модернизиране на отглеждането на коноп е в състояние да отвори милиони работни места, да осигури различни евтини и качествени продукти и буквално да изкара света от кризата. Изваждането му от закона обаче не позволява това да се случи. Защо? Можем само да гадаем.

Две от най-големите американски компании – корпорацията на Уилям Рандолф Хърст и „Дюпон“, са силно застрашени от производството на коноп. Корпорацията „Хърст“ е собственик на най-големите сечища в САЩ и превръщането на конопа в основна суровина за производство на хартия не се харесва на собствениците и акционерите. През 1937 г. пък „Дюпон“ патентова процесите за производство на пластмаса от петрол и въглища. Компанията притиска акционерите да инвестират в базираните на петрола синтетични материали като целофана, целулоида, найлона и прочее. Индустриализацията на конопа, който може да служи за производство на екологични пластмаси, би сринала 80% от бизнеса на „Дюпон“.

Подозрителното е, че горе-долу по същото време държавата започва масирана политика срещу конопа.