Целта е ясно дефинирана още в пълното име на организацията –
Изследователско дружество за духовна праистория „Аненербе“.
Институцията се разраства до интердисциплинарна структура, обединяваща 38 различни научни отдела, покриващи голям брой сфери на знанието (от археология и етнография до ентомология, или науката за изследване на насекоми). Целите на дружеството обаче са малко встрани от науката. „Аненербе“, от една страна, е единен център за интелектуална и духовна пропаганда, а от друга - прикритие на разузнавателни мисии (често маскирани като научни експедиции), служещи на нацистката власт.
SS лидерът Хайнрих Химлер е възхитен от новата рожба на нацистката пропагандно-разузнавателна машина.
Окултните практики и ритуали са широко застъпени в командваните от него SS.
В редица германски замъци се установяват школи за идеологическа и расистка подготовка на младежта. Истинско сектантско сборище е замъкът Вевелсбург във Вестфалия, където в известната „зала на обергрупенфюрерите” се осъществява ритуалното посвещение на най-заслужилите офицери от SS, награждавани със специално изработения пръстен „Мъртвешка глава”.
Вдъхновението идва от старите германски саги, които се преплитат с християнски мотиви. Така Германия се смята за благословена, за нов Йерусалим, а според някои автори Химлеровият SS е бил организиран по подобие на Ордена на йезуитите.
Тибетска връзка
Междувременно събитията в световен мащаб уверено начертават географските параметри на задаващата се Втора световна война. Един от фронтовете й пламва в Далечния изток още много преди началото на военните действия в Европа с интервенцията на Япония в Китай. Той се разпада на части в кървава гражданска война. Една древна държава получава възможността да съществува самостоятелно - Тибет излиза на световната политическа сцена, привличайки интереса на великите сили. През няколкото десетилетия на тибетска независимост (1912-1950) много пътешественици, интелектуалци, учени и шпиони ще се опитат да разбулят загадката на тази земя.
Сред пъстрата картина от авантюристи
се отличават двама германци. Зоологът Ернст Шефер натрупва опит в две експедиции към Тибет – през 1931 и 1934-1936 г. Докладите му представляват интерес за нацистите със загатнатата идея, че сред населението на Тибет наред с монголоидните черти са представени и арийски такива.
Докато отчетите на Шефер вълнуват по-расистки настроените членове на научната общност, някъде в мазетата на Gestapo е разпитван един истински ексцентрик. Теодор Илион е писател и пътешественик, чиято книга „Мрак над Тибет” (1937 г.) разбунва духовете на теософи и мистериолози със сензационните си разкрития.
