По-късно десетки модерни за времето си кораби и самолети също стават жертва на бушуващото море и често изчезват без следа. Очевидци разказват за странни обекти, излитащи от морето и обикалящи над корабите. И докато западният свят се занимава със своя феномен – Бермудския триъгълник, хората в Азия изграждат своята морска митология за случващото се край остров Мияке. Както навсякъде, теориите са безброй – от намесата на извънземни сили и паранормални явления до научнообосновани природни феномени, действащи над и под водната повърхност, предизвикващи гигантски завихряния на големи водни маси, които унищожават всичко живо в района. Интересно е, че Бермудският триъгълник и Морето на дявола са на почти една и съща географска ширина от противоположните страни на земното кълбо.
Когато – чак през 1989 г., се появява книгата на Чарлз Бърлиц „Триъгълникът на дракона”, човечеството си дава сметка, че инцидентите край остров Мияке съвсем не са отминали, съвсем не са свършили и в крайна сметка са много повече и много по-сериозни. Явно краят на 80-те години е освен всичко друго и време на множество разбулени тайни. Чрез разкритията на Бърлиц разбираме, че в Морето на дявола
САЩ са изгубили повече от 20 подводни морски съда и бомбардировачи
от различен клас и това далеч не е причинено от японската армия. Пак Бърлиц е изследователят, който повдига завесата около изчезването на гигантския британски търговски кораб „Дербишър” (двойно по-голям от „Титаник”) през 1980 г. Отново Бърлиц ще каже, че самите японци са дали над 700 жертви в този район, а броят на останалите (почти никога не открити) остава неуточнен и до днес.
Шест години по-късно, през 1995 г., Лари Куше публикува своето изследване „Разбулената мистерия на Бермудския триъгълник”, в което твърди, че в повечето от случаите, отнасящи се до Морето на дявола и описани от Бърлиц, става дума за търговски и риболовни, а не за военни морски съдове, и те са се състояли в зони извън водите на остров Мияке. Според Куше броят на жертвите също би трябвало да бъде намален драстично и да не се робува на популярните митологии, с които обикновено се свързват известният Бермудски триъгълник и по-малко известното Море на дявола. Куше твърди, че инцидентите около японския феномен са свързани с
екстремалната вулканична активност в района,
предизвикваща често цунами и унищожители водовъртежи, които не просто унищожават всичко в района, но дори променят неговия релеф. Според Куше през последните десетилетия в Морето на дявола са изчезнали цели островни архипелази, а са се появили нови планински образувания. Именно честите вулканични изригвания са били илюстрирани с легендите за огнедишащите дракони, казва още Куше и с това внася онази доза рационалност, от която обясненията на подобни природни феномени се нуждаят.
