Кървавите петна по Торинската плащаница изглеждат напълно фалшиви

17 юли 2018 г., 08:30
898

Торинската плащеница. Снимка: I. Pilon / Shutterstock.com

Анализ на кръвта по Торинската плащаница - християнска реликва от ленено платно, в която според преданието Йосиф от Ариматея увил тялото на Иисус Христос след неговото разпятие – показва, че тези петна не биха могли да бъдат оставени от тяло, лежащо върху самата тъкан, пише Science Alert.

Двама учени откриват, че следите от кръв, оставени по ленената материя, са несъвместими една с друга. Някои биха могли да бъдат вследствие единствено от човек, стоящ в изправена позиция, докато други са напълно нереалистични.

Научните анализи все още не са намерили отговор на въпроса как е възможно да бъде създадено изображението върху плащаницата. Няколко червеникави петна, консистентни с рани, нанесени от разпъването на кръст, съдържат жлезен оксид. Те може да са следствие или от пигмент, или от кръв.

Радиовъглеродното датиране на тъканта показва, че тя е създадена между 1260 и 1380 г.

Откритията са публикувани в Journal of Forensic Sciences.

Припомняме ви, че според венецианския историк и реставратор Лучано Бузо става въпрос за оригинално творение на италианския художник и "баща" на ренесансовото изкуство Джото ди Бондоне.

Специалистът твърди, че е намерил подписа на Джото, скрит в лицето и ръцете на отпечатания лик на Христос. Той бил в цвят сепия, подобен на този на тъканта, а освен него била изписано и числото 15, предаде YTRO. Според учения, то сочи към годината 1315, когато художникът е получил поръчка да създаде точно копие на свещената реликва.

Ако наистина е съществувал оригинал, до този момент той трябва да е бил силно повреден през вековете, когато е бил разнасян из Светите земи и Европа.

Лучано Бузо смята, че хипотезата му, че плащаницата е създадена през 1315 г., е в съгласие с въглеродните изследвания, направени през последните десетилетия. Те датират Торинската реликва към началото на 14. век.

Според историка, оригиналната реликва наистина е съществувала, но е изтляла с времето или е била изгубена или изгорена към датата, когато художникът е получил поръчката.

След няколкомесечни изследвания ученият стигнал до извода, че подписът и числата, закодирани в платното, свидетелстват за желанието на Джото да отбележи участието си в създаването му. Не е никак чудно църквата да е решила да използва именно този художник за такава важна цел, тъй като Джото е бил един от най-известните и уважавани творци на времето си.

Предишните проучвания не са попаднали на скритите знаци, защото те са нанесени със сложни и неясни мазки, почти невидими за невъоръженото око, смята Бузо. Неговата хипотеза може отново да отключи многовековните спорове за оригиналността на реликвата, на която е отпечатан човек с дълги коси и брада.

Пазителят на Торинската плащаница - проф. Бруно Барберис, се отнесе скептично към идеята на Бузо. "Първо, физичните и химически опити показаха, че следите на платното не са нанесени с боя. Второ, много учени са изследвали увеличени изображения на плащеницата и също са виждали неща, които всъщност ги няма там - трънен венец, думи на арамейски, гръцки и латински. Все едно да гледаш луната и да виждаш там очи, уста и нос", смята Барберис.

Реликвата е докарана за първи път в Европа след кръстоносните походи. Според една теория, през 13-14. в. нейни пазители са били рицарите от Ордена на тамплиерите. През 1453 г. тя е закупена от херцог Лудвиг І Савойски, а след това се е съхранявала в град Шамбери, където пострадва от пожар през 1532 г. През 1578 г. е пренесена в Торино, където се пази и до днес. Плащеницата е собственост на Ватикана.

През 80-те години на миналия век британски специалисти я изучават с помощта на въглероден резонанс, който ги кара да я обявят за средновековен фалшификат. По-късно тези резултати са оспорени и опровергани от самите автори на проучването.

Ключови думи:
Коментари