Кървав водопад багри в червено Антарктида

09 декември 2018 г., 09:22
6308

Водопадът през 2006 г. Снимка: National Science Foundation / Peter Rejcek, Public Domain

Когато говорим за Антарктида, обикновено пред очите ни изникват картини на ледени  полета, целите в бяло и синьо. Замръзналият континент обаче може да ни изненада с необичайни цветове. Какво ще кажете за малко червено? Всъщност за цял водопад?

Да се разходим до ледника Тейлър  в Сухите долини в източната част на Антарктида. Когато геологът Грифит Тейлър, на когото е кръстен ледникът, го изследва за първи път през 1911 г., пред очите му се разкрива една от най-странните гледки, на които са се натъквали пътешествениците. В края на искрящо бялата ледена грамада има замръзнал червен водопад, който постепенно се размеква на нивото на земята и

ръждивата маса се влива във водите на близкото езеро Бони.

Заради странния си цвят водопадът много скоро е наречен с името, което най-много му подхожда  – Кървавият водопад.

Когато вижда червения лед, Тейлър решава, че цветът му се дължи на наличието на водорасли. Истинската причина обаче е разкрита след много години и се оказва много по-интригуваща. Тайната за образуването на водопада е обяснена от изследователски екип от университета на Охайо, САЩ, който провел 10-годишни проучвания на терена. Екипът обявява теорията си на геоложка конференция в Сиатъл през 2003 г. По-късно изследователка от Харвард открива и втора тайна – под ледника все още има живот!

Според изследователите преди около 2 милиона години ледникът Тейлър запечатал под себе си малко езеро, във водата на което живеела колония от древни  микроби. Заклещени и изолирани под ледената маса и до ден днешен, те продължават да съществуват в нещо като капсула на времето. Тези микроби се развиват независимо от останалия жив свят, като живеят на място без светлина и кислород при минусови температури. Или иначе казано,

те са пример за т.нар. първичен бульон на живота.

Водата в запечатаното езеро е с много висока соленост и е богата на желязо, което придава на водата и нейния червен цвят. А как червеният поток излиза на бял свят? Водата се просмуква през пукнатини в ледника, като така образува червения водопад, без това да влияе по някакъв начин на екосистемата отдолу.  

Учените от университета на Охайо са дали най-правдоподобното досега обяснение как се е формирал Кървавият водопад. Сухите долини на Антарктида са отдавна известни на полярните изследователи, които са проучили подробно тези падини без сняг върху източната ледена плоча на континента. В средата на 60-те години на миналия век Робърт Блек от университета на Уисконсин установява, че червеното по леда всъщност са железни соли или железни хидроокиси, които се процеждат през пукнатини в ледената плоча.

След това екипът от Охайо анализира проби от червеникавата ледена маса в продължение на 10 години. Според тяхната теория водата на водопада най-вероятно е

това, което е останало от древно солено езеро.

То било формирано преди около 5 милиона години. По това време долината Тейлър била залята от морето Рос и е изглеждала по-скоро като скандинавски фиорд, обяснява шефът на екипа Бери Лайънс. С промяната на климата морето се отдръпнало и в долината останало езеро със солена вода. На дъното му от оттеглящото се море се уталожили соли, съдържащи желязо.

Когато ледникът Тейлър започнал да напредва и да захлупва езерото, морската вода постепенно била блокирана отдолу. Екипът смята, че водата на Кървавия водопад е остатък от тази солена вода, “хваната” още по времето на миоцена. Под силата на натиска водата била вкарана в корпуса на ледника и постепенно се придвижвала нагоре, докато започнала да излиза от пукнатините под формата на водопад.

Повечето от ледниците в Антарктида са замръзнали до самата скала под тях. Очевидно обаче това не е случаят с грамадата Тейлър. Пробите показали, че температурата на водата отдолу е минус 5 градуса. Тя обаче е толкова солена, че не замръзва. Концентрацията на сол освен това спомага за по-доброто придвижване на ледника. На това вероятно се дължи и фактът, че

Тейлър се движи по много по-различен начин от останалите ледници.

Древното езеро под ледника обаче крие и още една тайна. Според изследователката от университета Харвард Джил Микуки потопеното езеро е дом на цяла екосистема от бактерии, които са принудени да съществуват от хилядолетия в едни от най-неблагоприятните условия за  живот. Езерото е разположено на около 400 м под леда и дотам не достига нито светлина, нито вода от повърхността. Когато ледникът се движи отгоре, може да се появяват някакви слаби газове, но те са незначителни. Във водата едва ли има някакъв разтворен кислород.

И така, как са успели тези микроби да оцелеят между 2 и 4 милиона години без светлина, фотосинтеза или външни хранителни вещества? Наскоро Джил Микуки представи теорията си в сп. “Сайънс”. Екипът на изследователката установил, че

водата под ледника е много богата на сулфатни йони,

които редица бактерии могат да използват като енергиен източник.  Интересното е, че нивото на тези сулфатни йони не е намаляло изобщо през последните няколко милиона години. Микуки предполага, че бактериите имат някакъв начин да “рециклират” своя енергиен източник. Те правят това с помощта на уникална система, с която редуцират сулфатите в сулфиди. След това сулфидите реагират с железния хидроокис и се окисляват обратно до сулфати, като така се поддържа постоянно нивото на енергийния източник. Бактериите успяват да извършат реакциите с помощта на специален ензим, наречен PAPS, или фосфоаденозин-5-фосфосулфат.

Съществуването на Кървавия водопад показва, че животът може да съществува и при най-екстремални условия на Земята. Учените се питат дали това пък не е доказателство, че е възможно да има живи организми на други планети с подобни условия и с места със замръзнала вода на Марс или Луната на Юпитер – Европа, например???. Но там, както е известно, подобни явления може да са резултат на съвсем различна поредица от събития.

Автор: Калина Маркова

Ключови думи:
Коментари