Когато говорим за Антарктида, обикновено пред очите ни изникват картини на ледени  полета, целите в бяло и синьо. Замръзналият континент обаче може да ни изненада с необичайни цветове. Какво ще кажете за малко червено? Всъщност за цял водопад?

Да се разходим до ледника Тейлър  в Сухите долини в източната част на Антарктида. Когато геологът Грифит Тейлър, на когото е кръстен ледникът, го изследва за първи път през 1911 г., пред очите му се разкрива една от най-странните гледки, на които са се натъквали пътешествениците. В края на искрящо бялата ледена грамада има замръзнал червен водопад, който постепенно се размеква на нивото на земята и

ръждивата маса се влива във водите на близкото езеро Бони.

Заради странния си цвят водопадът много скоро е наречен с името, което най-много му подхожда  – Кървавият водопад.

Когато вижда червения лед, Тейлър решава, че цветът му се дължи на наличието на водорасли. Истинската причина обаче е разкрита след много години и се оказва много по-интригуваща. Тайната за образуването на водопада е обяснена от изследователски екип от университета на Охайо, САЩ, който провел 10-годишни проучвания на терена. Екипът обявява теорията си на геоложка конференция в Сиатъл през 2003 г. По-късно изследователка от Харвард открива и втора тайна – под ледника все още има живот!

Според изследователите преди около 2 милиона години ледникът Тейлър запечатал под себе си малко езеро, във водата на което живеела колония от древни  микроби. Заклещени и изолирани под ледената маса и до ден днешен, те продължават да съществуват в нещо като капсула на времето. Тези микроби се развиват независимо от останалия жив свят, като живеят на място без светлина и кислород при минусови температури. Или иначе казано,

те са пример за т.нар. първичен бульон на живота.

Водата в запечатаното езеро е с много висока соленост и е богата на желязо, което придава на водата и нейния червен цвят. А как червеният поток излиза на бял свят? Водата се просмуква през пукнатини в ледника, като така образува червения водопад, без това да влияе по някакъв начин на екосистемата отдолу.