Картите за игра се разпознават веднага и всички отдавна сме свикнали с тях, но има някои интересни подробности, свързани с тестетата, които използваме днес, и с това как са възникнали. Например знаете ли, че…

Картите за игра почти винаги са направени от едни и същи материали - обикновено  тънък картон, тънка пластмаса или синтетична хартия.  Картите, които се използват в казината, са изработени от гъвкав трипластов картон и имат специален релеф на повърхността, който позволява лесно приплъзване при манипулиране с тях. Щом картите проявят следи от износване, казината веднага отварят друг пакет – случва се да заменят една колода карти с нова дори насред игра!

Въпреки че днес стандартното тесте съдържа 52 карти, историята познава и други варианти. Така например англосаксонците играели с 52 карти, 4 бои, всяка с по 13 броя. В Италия картите били 36, а в Германия само 32. Както установили първите португалски мисионери, в Китай една игра се състояла от 30 карти – 3 бои с по 9 и още 3 по-важни карти, превъзхождащи другите. Познатото днес стандартно тесте с 52 карти произлиза от броя карти на австрийския вариант таро, който е 54 (пълният комплект на френския вариант например се състои от 78!). Ако дадена игра изисква по-малък брой карти, останалите се махат от тестето. Също така най-вероятно познавате само четирите бои – купа, пика, спатия и каро, - но те са сравнително нови и всъщност има голямо разнообразие от символи, използвани по света.

Четирите бои, така популярни в Обединеното кралство и САЩ, в действителност не са толкова разпространени, колкото би могло да се предположи. Първо, може би сте забелязали, че поповете и дамите са еднакви в различните колоди, но не и жокерите. Това се дължи на факта, че те са сравнително ново откритие и така и не са били стандартизирани. Много често жокерите са онези карти, с които производителите целят да се изтъкнат, като  използват оригинален дизайн и дори вмъкват логото си.

Второ, освен по жокерите картите се различават и по други белези в различните части на света. Например италианските карти си приличат с разпространената американска версия само по наличието на спатията – останалите бои са чаша, монета и меч. Немските карти пък имат сърца, камбанки, жълъди и листа. Би могло да се предположи, че картите от един и същи регион са подобни, но не – дори швейцарските се различават от немските. Общите им символи са само камбанките и жълъдите, като швейцарците са заменили листата с щитове, а сърцата – с рози. Безброй други мотиви се използват в различните държави: рицари, слонове, соколи, цветя, птици и т.н.

Картите, произведени през 1848 г. в Ню Йорк, тоест в Новия свят, не съдържали попове, дами и валета в традиционния им вид. Вместо попове били изобразени ликовете на заслужили политици: Джордж Вашингтон бил поп купа, Джон Адамс – поп каро, Бенджамин Франклин – поп спатия, а  Лафайет – поп пика. Дамите били заместени с богините Венера, Фортуна, Церера и Минерва, а валетата – с индиански вождове!

Към втората част

Цветелина Велчева по материали от King Neptunes Kasinoblog и Wachtturm ONLINE-BIBLIOTHEK