Знаехте ли това за любимите си карти за игра?

24 май 2019 г., 13:00
1150

Shutterstock

Картите за игра се разпознават веднага и всички отдавна сме свикнали с тях, но има някои интересни подробности, свързани с тестетата, които използваме днес, и с това как са възникнали. Например знаете ли, че…

Картите за игра почти винаги са направени от едни и същи материали - обикновено  тънък картон, тънка пластмаса или синтетична хартия.  Картите, които се използват в казината, са изработени от гъвкав трипластов картон и имат специален релеф на повърхността, който позволява лесно приплъзване при манипулиране с тях. Щом картите проявят следи от износване, казината веднага отварят друг пакет – случва се да заменят една колода карти с нова дори насред игра!

Въпреки че днес стандартното тесте съдържа 52 карти, историята познава и други варианти. Така например англосаксонците играели с 52 карти, 4 бои, всяка с по 13 броя. В Италия картите били 36, а в Германия само 32. Както установили първите португалски мисионери, в Китай една игра се състояла от 30 карти – 3 бои с по 9 и още 3 по-важни карти, превъзхождащи другите. Познатото днес стандартно тесте с 52 карти произлиза от броя карти на австрийския вариант таро, който е 54 (пълният комплект на френския вариант например се състои от 78!). Ако дадена игра изисква по-малък брой карти, останалите се махат от тестето. Също така най-вероятно познавате само четирите бои – купа, пика, спатия и каро, - но те са сравнително нови и всъщност има голямо разнообразие от символи, използвани по света.

Четирите бои, така популярни в Обединеното кралство и САЩ, в действителност не са толкова разпространени, колкото би могло да се предположи. Първо, може би сте забелязали, че поповете и дамите са еднакви в различните колоди, но не и жокерите. Това се дължи на факта, че те са сравнително ново откритие и така и не са били стандартизирани. Много често жокерите са онези карти, с които производителите целят да се изтъкнат, като  използват оригинален дизайн и дори вмъкват логото си.

Второ, освен по жокерите картите се различават и по други белези в различните части на света. Например италианските карти си приличат с разпространената американска версия само по наличието на спатията – останалите бои са чаша, монета и меч. Немските карти пък имат сърца, камбанки, жълъди и листа. Би могло да се предположи, че картите от един и същи регион са подобни, но не – дори швейцарските се различават от немските. Общите им символи са само камбанките и жълъдите, като швейцарците са заменили листата с щитове, а сърцата – с рози. Безброй други мотиви се използват в различните държави: рицари, слонове, соколи, цветя, птици и т.н.

Картите, произведени през 1848 г. в Ню Йорк, тоест в Новия свят, не съдържали попове, дами и валета в традиционния им вид. Вместо попове били изобразени ликовете на заслужили политици: Джордж Вашингтон бил поп купа, Джон Адамс – поп каро, Бенджамин Франклин – поп спатия, а  Лафайет – поп пика. Дамите били заместени с богините Венера, Фортуна, Церера и Минерва, а валетата – с индиански вождове!

Многообразието на картите за игра няма да бъде описано изчерпателно, ако не се спомене и ролята на фактора случайност. В Книгата за рекорди на Гинес е отбелязано, че вероятността при раздаване играчът да получи всичките 13 карти от същата боя е 1 на 158 753 389 899. Вероятността пък и четиримата играчи да получат по един пълен комплект от всяка боя е 1 на 2 235 197 406 895 368 301 559 999.

Следователно в игрите на карти случайността (разбирай късметът!) играе немалка роля, макар че се изисква и много сръчност. Това несъмнено е една от причините защо са толкова популярни – харесват ги всички слоеве на обществото, защото някои игри са създадени за ловки играчи, а други за хора, които просто искат да се забавляват и да убият малко време. Пък и това развлечение не струва кой знае колко.

Но когато следващия път чуете познатия въпрос: „Кой иска да поиграем на карти?“, си спомнете, че като всички видове развлечения и играта на карти може да отнеме много време. Време, което може да бъде оползотворено за по-смислено занимание. Ето защо хората, пристрастени към картоиграчеството, често търпят морални и материални щети. Ако човек не иска да робува на тази страст, трябва да се научи да се владее.

Библията пък осъжда употребата на карти за гадаене, тъй като в очите на Господ всички форми на ясновидство и спиритизъм са отблъскващи и греховни.

Според The New Funk & Wagnalls Encyclopedia картите за игра са възникнали около 800 година на полуостров Индустан, при което поповете (царете), дамите и валетата били заимствани от средновековната обществена йерархия. Някои древни автори смятат, че сарацините, които нахлули в Европа по Средиземно море през 711 година, са ги пренесли от Изтока. Други твърдят, че са донесени от кръстоносците. Сигурно е обаче, че в Европа са започнали да ги употребяват масово не по-рано от ХV век. Според някои изследователи картите за игра са пренесени от Изток на Запад по същия път като шаха, а именно чрез циганите.  Интересно е, че на много места шахът се е играел във връзка с картите. В Новия свят, в Америка, картите са пренесени от конкистадорите, когато Кортес завладял Мексико. Ацтекският вожд Монтесума с удоволствие и интерес наблюдавал как испанските войници играят карти.

Все пак най-разпространена е теорията, че картите са китайско изобретение, въведено през ІХ век. В древността обаче те са изглеждали съвсем различно - имали са четири разделения, съответстващи на определено количество пари в брой, тъй като най-вероятно игрите са били свързани със залагане.  Днес с появата на онлайн игрите и разпространението на интернет във всички кътчета на света почти навсякъде са се наложили американските и английските карти, а другите форми постепенно изчезват.

Адаптация: Цветелина Велчева

Коментари