Религиозни или атеистични, смесени или равнодушни към религията – всички се придържаме към свои схващания. Но във всяко семейство рано или късно детето пита какво представлява Бог.
Трябва ли да говорим с децата за религиите? Няма „трябва“ – към темата е важно да подхождаме много внимателно и фино, като първоначално ограмотяване, като ключова е толерантността. И е важно да го направим още у дома, защото ако ние не обясним за християнството, исляма, будизма, няма кой да го направи.
Наистина, всеки, когато порасне, би могъл да потърси в интернет всичко, което го интересува, но първият урок по духовност е работа на майката и бащата.
В семействата на дълбоко вярващите малките се сблъскват буквално от първите дни с религиозни символи, но в търсене на техния смисъл децата се объркват. А когато самите родители не знаят много за „божествената тема“, предпочитат въобще да не говорят за нея, надявайки се, че като пораснат, малките ще разберат сами. Само че, избягвайки разговорите по въпросите за вярата и устройството на света, лишаваме децата лишаваме от възможността да придобият културен и духовен опит.
„Нужно е родителите да дадат на децата знанията, които ги подготвят за възприемането на нашия свят и да им обърнат внимание на разнообразието на хорските мнения и вярвания“, казва френският психоаналитик Малек Шебел. – „Само така можем да ги запознаем с различните възгледи, норми на морал и поведение – това е важно за в бъдеще и е добре да става открито“, цитира автора parents.ru.
Знанията за Бог и сакралните божествени истории дават на детето чувство на безопасност – една от базовите човешки потребности, която семейството осигурява със самото си съществуване. Но когато в него има тайни, недомлъвки и родителите не отговарят на въпросите на малките, у тях възниква тревога, чувство за нещо, което се крие от него. И то започва да търси отговори вече без помощта на големите, да се опитва да си обясни разликата между религия и вяра. Тук могат да възникнат проблеми.
Когато родителите не разговарят с децата на тези теми, могат да го направят други - „добронамерени“ лели и чичовци, които да задоволят любознателността на детето с превратни тълкувания. В нашето сложно време, в което се разпространява тероризмът, има опасност малките да попаднат под негово влияние. Не са редки случаите и на влиянието на суеверия или секти над децата, в които са разпространени не само изкривени представи за успех, богатство, страхове, но и педофилия и различни сексуални престъпления.
Точно затова разговорите за религията с децата трябва да бъдат ясни и искрени, без уклончиви фрази, които биха породили недоверие у детето, че нещо остава скрито за него умишлено.
Запознанството на детето с различните култури може да бъде много интересно за него. Покажете му паметници на религиозната архитектура, произведения на изкуството на религиозна тема.
Срещата с творби на велики майстори като Леонардо, Микеланджело, Тициан, Ботичели и много други гениални художници и скулптори ще помогне на детето да си представи личностите от легендите.
Когато го запознавате с религиозните идеи, непременно обяснете, че хората не могат да намерят отговор на въпроса за възникването на нашата планета и живите същества, и идеята за съществуването на Бог е една от версиите, с чиято помощ някои се опитват да обяснят света и живота.
Обяснете и другите хипотези за възникването на света: теорията на „големия взрив“ и дарвинизма, за да им помогнете да си изградят умно и критично мислене, да поощрите тяхната способност да анализират, съветват специалисти.
Особености на въздействието в различна възраст
Имайте предвид, че на 3, 4, 5 години детето ще възприема историите като приказки и ще слуша с интерес.
Над 5-6-годишното започва да се тормози с по-сложни за обяснение въпроси: „Какво е душата? Какво има след смъртта? Всички ли умират? Къде отиват, когато умрат?“ В тази възраст децата са способни не просто да повярват в абстрактното, но и да си го въобразят.
Над 7-годишните могат да разберат смисъла на символите на вярата, тяхната цел, традициите и легендите и чак над 11-12-годишните деца достигат до осъзнаване на духовното като възрастни.
Давайки обща представа за религиите с прости и ясни думи, родителите правото на детето да направи избор само в каква посока да се насочи, когато порасне.
А когато обясненията са съпътствани с посещения в картинни галерии, гледане на репродукции и обиколки в музеи, възпитавате у малкото и любов към изкуството.
Адаптация Марина Атанасова / Новите родители
