Ново изследване за това как може да се е развил живота на други места във Вселената, предполага една доста депресираща възможност – не сме открили извънземни досега, защото те вероятно вече са мъртви, пише Science Alert.
Хипотезата се основава на това, което знаем за първия около един милиард години след формирането на нова планета. Средата е изключително нестабилна, колебанията в температурата и състава на атмосферата са толкова резки, че шансовете да се развие нова форма на живот достатъчно бързо, за да оцелее, са много малки (потупай се по гърба, землянино, ние сме успели).
„Вселената вероятно е пълна с обитаеми планети, така че според много учени би трябвало да гъмжи от извънземни“ – казва ръководителят на изследването Адитя Чопра от Австралийския национален университет. „Ранният живот е крехък, затова сме убедени, че рядко се развива достатъчно бързо, за да оцелее.“
Чопра и екипът му дават като примери Венера и Марс. Преди около 4 милиарда години, когато са се формирали, те вероятно са били доста обитаеми. По скалните им повърхности е напълно възможно да са възникнали форми на живот.
Но имаме достатъчно доказателства, за да предположим, че преди около милиард години след формирането на тези планети, Венера вече се е превръщала в горящия ад, който познаваме днес, а с Марс се е случило точно обратното – температурите рязко са спаднали и всеки живот, който може да се е формирал на повърхността му, най-вероятно е замръзнал завинаги.
И така, какво прави Земята толкова специална? Оказва се, че сме ние. Тъй де, най-ранните ни предшественици. Учените предполагат, че успехът на живота на Земята се дължи на факта, че най-ранните форми на живот всъщност са имали стабилизиращ ефект върху бързо променящата се среда. „Повечето ранни планетарни среди са нестабилни – казва Чопра. „За да получат обитаема планета, формите на живот трябва да регулират парниковите газове, водата и въглеродния диоксид, за да поддържат температурата на повърхността стабилна.
Изследователите симулират този сценарий с помощта на модел, който на практика демонстрира, че ако животът не може да еволюира достатъчно бързо, за да стабилизира околната си среда, той измира. Ако се приложи върху примери като Венера и Марс, моделът постановява, че ако не можеш да се справиш през този кратък, но бурен период на потенциална обитаемост, най-вероятно си пропускаш шанса.
От предишни изследвания е известно, че животът на Земята е успял да еволюира толкова бързо, че в крайна сметка е съумял да регулира емисиите на парникови газове в планетарен мащаб. Което изглежда е имало благоприятен ефект върху т.нар. албедо на нашата планета – съотношението между отразената и погълната радиация.
Това е важно, защото по времето, когато се е формирала Земята, Слънцето е било до 25 пъти по-слабо от сега, но според всички налични свидетелства океаните са били течни, или поне не изцяло замръзнали. Този наглед невъзможен сценарий е известен като парадокс на бледото младо Слънце.
През 2012 г. учени от САЩ дадоха едно възможно решение – високите концентрации на парникови газове като въглероден диоксид, които са били регулирани от ранния живот най-вероятно са поддържали планетата достатъчно топла преди Слънцето да е ималовъзможност да го направи. Това е дало възможност на Земята да избегне „състоянието на снежна топка“, в което виждаме повечето скалисти планети днес. Взаимодействието между големите пространства от замръзнала и течна вода на повърхността на Земята заедно с радиацията са създали албедото на планетата, което в крайна сметка е определило температурата на повърхността ѝ.
В изключително редки случаи – какъвто е Земята – сравнително бързата еволюция от едноклетъчни до многоклетъчни организми и до сложни форми на живот не е произвело толкова парникови газове, че да причини обратен ефект и да затопли планетата дотолкова, че всичката течна вода да се изпари“ - обяснява Кембъл Симпсън в Gizmodo. Именно тази специална и засега уникална особеност ни е запазила живи, ако това обяснение е коректно.
Хипотезата, ако може някак да се докаже, отговоря на въпроса, поставен от т.нар. Парадокс на Ферми: ако Вселената е колосално пространство, изпълнено с трилиони трилиони потенциално способни да поддържат живот звезди и обитаеми планети, защо още не сме открили извънземни?
„Мистерията защо още не сме открили следи на извънземни може да има по-малко общо с вероятността за възникването на живота или на разума, и да има повече общо с това колко рядко е толкова бързо да възникне биологично регулиране на планетарната повърхност. - казва астрономът Чарлз Лайнуивър, един от участниците в научния екип.
Изследването е публикувано в научното списание Astobiology, както и тук със свободен достъп. Авторите искат да насърчат и други учени да се включат и да анализират техния труд. Ако хипотезата им се окаже вярна, ще е доста потискащо да разберем, че извънземният живот вероятно е измрял преди да имаме каквато и да било възможност да го срещнем.
Но също така е невероятно да си помислим колко късмет имаме, че изобщо съществуваме.
