Вероятно сте чували за прословутата адаптация, направена от Орсън Уелс на „Война на световете“ на Хърбърт Уелс, и разказана в радио ефира така, сякаш е стандартна новинарска емисия. За отрицателно време радио спектакълът успява да всее паника сред милиони американци, които наистина повярвали, че извънземни са нападнали Земята (и по-специално Ню Джърси) и са започнали да избиват хората наред.

Екипът, адаптирал книгата, въобще не е очаквал, че хората ще вземат адаптацията толкова насериозно. Авторите са смятали, че историята е твърде наивна и никой няма да повярва, че това е реална новинарска емисия. На следващия ден обаче именно те са в центъра на националните новини.

По-стара измама вероятно е трябвало да им подскаже какво точно да очакват.

През 1835-а Ричард Адамс Лок създава Голямата лунна измама – шест статии, отпечатани в „Ню Йорк Сън“, които разказват за „действителните наблюдения на извънземната активност на Луната“.

За техен автор бил посочен д-р Андрю Грант. Именно Грант описва „откритията“ на сър Джон Хершел – истински астроном – от обсерваторията в Кейптаун, Южна Африка.

Статиите, които не били обозначени като сатирични, започват с подобно обяснение на това как Хершел е успял да подобри телескопа до такава степен, че увеличителната му сила станала 42 000 пъти по-добра. Как? Като добавя микроскоп в края на телескопа. Това вероятно е трябвало да бъде първата подсказка на хората, че нещо не е наред. Но не трябва да забравяме, че дори астрономите от онова време са твърдели, че са виждали признаци на изкуствени пътища по Луната.

На следващия ден идва още по-голямата подсказка – авторът твърди, че са открити растения, гори и няколко кристални пирамиди, създадени от „лунляните“. А на фона на всичко това се появява и цял бизон.

„В сянката на горите по югоизточната страна зърнахме неспирни стада от кафяви четириноги, притежаващи външните характеристики на бизона, но много по-миниатюрни, отколкото който и да е вид от рода на говедата в нашата естествена история.“

Бизоноподобните същества са едни от многото.

„Следващото животно, което видяхме, би било класифицирано като чудовище тук на Земята – авторът на статията. – То имало синьоподобен цвят и било с размера на коза, с глава и брада като това животно, както и с един леко извит напред рог.“  

„В окуляра на телескопа, насочен към земния спътник, се виждат двукраки бобри, които палят огньове. Забелязахме хуманоиди с прилепови криле и дори Лунен храм със стени от полиран сапфир и меден покрив. За съжаление наблюденията нинбяха прекратени заради пожар в обсерваторията. След като ремонтира устройството си, сър Джон Хершел го насочи към Сатурн. За наша почуда видяхме, че пръстените около планетата са съставени от отломки по чиято повърхност се виждат следи от морета и планини…”

Източник: Wikimedia Commons

След като били направени всички тези открития, внезапно телескопът се развалил и изгорял и всички доказателства били загубени безвъзвратно.

Най-вероятно статиите били замислени като сатира, насочени към хората, които по това време наистина са смятали, че Луната кипи от живот. Въпреки това мнозина се хванали на шегата, тъй като вестникът отричал всячески, че става дума за фикция. Пък и езикът на шестте публикации бил изпъстрен с научни термини и математически формули. Те се препечатвали от множество регионални и централни медии, а тиражът на самия вестник литнал до небесата, достигайки невероятните за ония дни 60 000 екземпляра.

Що се отнася до Хершел, той намерил историята за наистина забавна и заявил, че наблюденията му над Луната въобще не били толкова интересни, колкото са описани. Все пак обаче той бил сериозен астроном и лека-полека започнал да се дразни от факта, че хората не спирали да го питат за „откритията“ му.

Източник: IFLScience