Ето какво е усещането да мислите, че сте мъртви

18 ноември 2017 г., 15:22
6138

chippix / Shutterstock

New Scientist публикува кратък, но забележителен профил на човек, известен единствено като Греъм, който страда от рядко заболяване, известно като синдрома на Котард. Въпреки че всеки ден ходи, говори и яде, Греъм е убеден, че е мъртъв, пише io9.

Ето какво пишат колегите ни:

Преди девет години Греъм се събуди и откри, че е мъртъв.

Той бе в плен на синдрома на Котард. Хората с това рядко заболяване вярват, че те или части от тялото им вече не съществуват.

За Греъм именно мозъкът вече е мъртъв. Той вярва, че го е убил. Вследствие на жестоката депресия, от която страда, той се опитва да се самоубие, хвърляйки електрически уред във ваната.

Осем месеца по-късно казва на доктора си, че неговият мозък е умрял или в най-добрият случай – липсва. „Много трудно е да се обясни – казва той. – Почувствах се така, сякаш мозъкът вече не съществуваше. Продължавах да казвам на лекарите, че хапчетата няма да ми помогнат, просто защото нямах мозък. Изпържих го във ваната.“

Докторите осъзнават, че е невъзможно да излязат на глава с Греъм. Макар и да седи срещу тях – да говори и да диша, да живее – той няма да приеме, че неговият мозък е жив. „Дразня се. Не знам как мога да говоря или да правя каквото и да било без мозък. Но що се отнася до мен – нямам такъв.“

Хелън Томпсън от New Scientist провежда разговор с Греъм и неговите доктори, за да получи по-ясна представа за това особено състояние. В един период от време е бил поставен под наблюдение. Все пак докторите са се притеснявали, че ще престане да яде или ще пренебрегне основните хигиенни навици, като миенето на зъби.

Греъм е първият човек с този синдром, на който е направено ПЕТ-сканиране . Това, което лекарите откриват, е изключително. Да, мозъкът на Греъм не е мъртъв, но част от него е почти толкова неефективен, колкото на човек във вегетативно състояние. Томпсън го следва в процеса на лечение, който малко или много започва да го кара да се чувства с една идея по-жив.

Ако искате да знаете още по темата, прочетете целия материал на New Scientist.

Ключови думи:
Коментари