Когато през 1627 г. английските колониални нашественици окупират о-в Барбадос, те откриват нещо необикновено – цяло стадо от (поне според тях) диви европейски прасета. Пълна мистерия е как тези животни са се озовали на подобно място. Няма причина те да бъдат прекарани чак от Европа.

Днес археолози най-накрая разплетоха загадката. Оказва се, че това въобще не са били прасета, а пекари – подобни на прасета, но генетично различни бозайници, които се срещат основно в Централна и Южна Америка.

Кристина Джиовас, археолог от университета „Саймън Фрейзър“ в Канада, открива челюст на пекар, докато работи по проект, свързан с въвеждането на нови видове животни в Карибите. „По това време не й обърнах особено внимание, просто я прибрах при останалите кости – казва Джиовас. – Беше напълно неочаквано, предположих, че съм допуснала грешка при идентифицирането на вида.“

Нейните сътрудници Георги Каменов и Джон Кригбаум от университета на Флорида решават да проверят колко стара е тази челюст, за да разберат преди колко време горе-долу животното се е появило на острова. За тази цел те използват радиовъглеродно датиране, което изчислява нивата на изотопите на стронций.

Именно така археолозите установяват, че откритият пекар е живял в периода 1645 – 1670, което в действителност го прави местен за фауната на Барбадос. Това обяснява защо на някои ранни карти на острова виждаме изрисувани „диви прасета“ (включително на тези от 1657 г.). Това обаче дава началото на нова мистерия? Кой е донесъл тези животни на острова? Екипът вярва, че това е дело на европейците.

„След като проверихме историческите и археологическите данни, ние установихме, че именно португалците или испанците са докарали пекарите на острова през 16-и век. Най-вероятно те са ги оставали на Барбадос като потенциален източник на храна за бъдещите моряци, които възнамеряват да го посетят.“

Източник: PLOS ONE