25 февруари 1866 г. - Откриват черепа от Калаверас Каунти

25 февруари 2019 г., 00:00
1893

Снимка: udra11 / Shutterstock

В Калаверас Каунти, Калифорния миньори откриват човешки череп в мина, заровен под пласт от лава – на 40 метра под повърхността на земята. Находката попада в ръцете на Джозая Уитни – проф. по геология в Харвардския университет.

Една година по-рано Уитни заявява, че някога хора, мастодонти и слонове са съществували заедно на територията на днешна Калифорния. Черепът подкрепя тези негови твърдения.

След внимателно проучване на находката, Уитни я обявява официално на 16 юли 1866 в Калифорнийската академия на науките с твърдението, че през епохата на плиоцена е имало хора в рамките на днешна Северна Америка. С други думи – това би трябвало да са най-ранните сведения за съществуването на хора на континента.

Достоверността на черепа веднага се оспорва. След флуорен анализ, Томас Уилсън от Харвард заявява, че черепът е със скорошен произход. През 1899 г. Брет Харт пък написва сатирична поема, озаглавена „На черепа от плиоцена“.

Уитни не се усъмнява и за миг в своята находка. Неговият колега Фредерик Пътнам, подобно на някои последователи на теософията, също вярва, че черепът представлява реално доказателство.

Ситуацията се усложнява допълнително следния факт – внимателната съпоставка на черепа с описанието му, направено в дните след неговото откритие, показва, че черепът, който е бил в Уитни, не е този, който първоначално е бил изкопан.

По-късно антропологът Уилям Хенри Холмс открива, че фосилите на растенията и животните, открити край черепа, са истински. Според него обаче самият череп е твърде модерен и „ако предположим, че човекът е останал непроменен… близо милион години… значи наистина е станало някакво чудо.“

През 1911 г. човек, присъствал на откритието, признава пред Дж. М. Бутуел, че наистина всичко това е било една най-обикновена шега. Очевидно миньорите от Сиера Невада не са харесвали Уитни и са решили да го изиграят. Местният търговец Джон Скрибнър заявява, че именно той е поставил черепа на мястото. След смъртта му неговата сестра потвърждава историята.

През 1992 г. радиовъглеродното датиране позиционира черепа в късния холоцен.

Въпреки всички доказателства, които сочат, че черепът е бил фалшив, креационистите продължават да го използват като доказателство за това, че палеонтолозите имат навика да игнорират факти, които не пасват на техните теории.

Ключови думи:
Коментари